— Доктор Макфарлън? — попита мъжа с дружелюбно изръмжаване и протегна ръка. — Аз съм Мануел Гарса, строителен инженер в ЕИР.
Хватката му бе удивително лека.
— Това ли е седалището на корпорацията? — попита Макфарлън с неодобрителна усмивка.
— Предпочитаме да бъдем анонимни.
— Е, поне не ви се налага да ходите надалеко, ако ви се дояде бифтек.
Гарса се засмя мрачно.
— Не и ако човек го обича алангле.
Макфарлън го последва през отворената врата. Озова се в пещероподобна зала, осветена ярко от халогенни лампи. Цели декари бяха заети от стоманени маси, подредени в дълги, равни редици. Върху тях бяха поставени множество етикирани предмети — купчини пясък, камъни, стопени реактивни двигатели, разкъсани парчета метал. В залата се суетяха техници в лабораторни престилки. Един мина покрай тях, понесъл с бели ръкавици парче асфалт тъй внимателно, сякаш носеше китайска ваза от времето на династията Мин.
Гарса проследи погледа на Макфарлън и после погледна часовника си.
— Разполагаме с няколко минути. Искате ли да ви разведа?
— Защо не? Винаги съм обичал да се ровя из вехтории.
Гарса си проправяше път, кимайки на колегите си. Спря се пред необичайно дълга маса, покрита с усукани черни парчета скали.
— Знаете ли какво представляват?
— Това е пахохо. Чудесни екземпляри. Нещо като вулканични бомби. Вие, момчета, да не строите и вулкан?
— Не — отвърна Гарсия. — Просто взривихме един.
Той кимна към един умален модел на вулканичен остров в далечния край на масата — изцяло завършен, с град, с каньони, с гори и планини. Бръкна под масата и натисна някакъв бутон. Чу се кратко виене, стенещ звук и вулканът започна да бълва лава, която започна да се стича по склоновете и да пълзи към умаленото градче.
— „Лавата“ е специално създадена за случая метилова целулоза.
— Това е далеч по-хубаво от влакчето от детството ми.
— Правителството на една страна от третия свят потърси помощта ни. Спящ вулкан бе изригнал на един от островите им. Езерото от лава се надигало в кратера и било на път да изригне и да се насочи право към този град с шейсетхилядно население. Нашата задача беше да спасим града.
— Странно, не съм чел нищо подобно в новините.
— Изобщо не беше странно. Правителството не искаше да евакуира града. Той е едно от офшорните данъчните райчета. Предимно — пари от наркотици.
— Може би е трябвало да го оставите да изгори — както Содом и Гомор.
— Ние сме инженерна фирма, не ни занимава моралният статус на клиента.
Макфарлън се разсмя, усетил леко облекчение.
— И тъй, как го спряхте?
— Блокирахме ей тези две долини със земни свличания. После пробихме дупка във вулкана с мощни експлозиви и насочихме струята на изригналата лава към другата страна на острова. Използвахме междувременно значителна част от невоенните запаси от семтекс4. Цялата лава се изля в морето и създаде почти хиляда акра нова територия, която нашият клиент би могъл да разработи. Това не можа да го компенсира изцяло за сметката, която му представихме. Но му помогна донякъде.
Гарса продължи нататък. Минаха покрай няколко маси, върху плотовете им стояха парчета от самолетен фюзелаж и стопена електроника.
— Самолетна катастрофа — обясни Гарса. — Бомба на терористи.
След което махна небрежно с ръка.
Когато стигнаха до дъното на залата, Гарса отвори малка бяла врата и поведе Макфарлън през няколко стерилно чисти коридори. Макфарлън можеше да чуе шума на пречистващите въздуха машини; подрънкването на ключове; почувства странния ритмичен шум под краката си.
След това Гарса отвори нова врата и Макфарлън се спря слисан. Пространството пред него бе обширно — високо поне колкото шестетажна сграда и над седемдесет метра дълго. Покрай стените на залата стърчеше истинска гора от високотехнологична екипировка: „батареи“ дигитални камери, кабели категория 5, обширни „зелени екрани“ за прожектиране на визуалните ефекти. До една от стените бяха паркирани половин дузина открити лимузини линкълн от началото на шейсетте години — издължени, с тумбести страни. Във всяка от колите седяха по четири грижливо облечени манекена — по двама на предните, и по двама — на задните седалки.
4
Пластичен експлозив, създаден в бивша Чехословакия, по американските стандарти — експлозив С–4. Любимо оръжие на всякакъв вид терористи, тъй като не се засича от контролните уреди на летища, пристанища, гари и пр. — Б.пр.