Амира се усмихна съучастнически.
— Но математиците твърдят, че това е невъзможно: квинтилион19 към едно.
Макфарлън кимна.
— Още докато бяхме на кораба, аз направих някои изчисления. Математиците грешат: те са изхождали от погрешна основа. Съотношението е само милиард към едно.
Макфарлън се разсмя.
— Да. Милиард, квинтилион, каква е разликата?
— Съотношението е милиард към едно за всяка отделна година.
Смехът на Макфарлън секна.
— Точно така — рече Амира. — При милиард години съществува доста голяма възможност такъв метеорит наистина да е паднал на Земята. Това даже не е възможност, а вероятност. Аз възкресих твоята малка теория. И трябва да си ми много, ама много задължен.
В интендантската барака се възцари тишина, смущавана единствено от трополенето на вятъра. След малко Макфарлън заговори:
— Искаш да кажеш, че този метеорит е от някаква сплав или метал, който не съществува никъде в Слънчевата система?
— Аха. И ти също го вярваш. Ето защо не си написал доклада си.
Макфарлън продължи бавно, сякаш говореше сам на себе си:
— Ако този метал е съществувал някъде, ние бихме намерили поне някаква следа от него. В крайна сметка слънцето и планетите са се формирали от същия облак прах. Тъй че би трябвало да идва отвъд системата. — Погледна я. — Изводът е неизбежен.
Тя се засмя.
— Точно така мисля и аз.
Той замълча и двамата постояха така известно време, потънали в мислите си.
— Трябва да вземем парче от него — рече най-сетне Амира. — А и притежавам идеалния инструмент за тази работа — високоскоростен диамантен свредел. Мисля, че едно парче от пет кила ще бъде достатъчно за начало, нали?
Макфарлън кимна.
— Но нека засега запазим разсъжденията си между нас двамата. Лойд и останалите ще дойдат всеки миг.
Сякаш като поръчка, навън се чуха тежки стъпки, вратата се отвори и се появи Лойд — още повече приличащ на мечок в широкото си яке на фона на мъждивата синя светлина. Глин го последва, а после влязоха Рошфор и Гарса. Помощникът на Лойд Пенфолд се появи последен, трепереше, а пълните му устни бяха посинели и свити.
— Навън е студено като цицата на вещица — извика Лойд, потропа с крака и протегна ръце към печката.
Сияеше в отлично настроение. Хората от ЕИР, от своя страна, просто се настаниха малко потиснати около масата.
Пенфолд зае позиция в далечния край на бараката с радиостанция в ръка.
— Мистър Лойд, сър, трябва да тръгваме за вертолетната площадка — рече той. — Ако хеликоптерът не излети до един час, няма да успеем да стигнем в Ню Йорк навреме за събранието на акционерите.
— Да, да. След минутка. Искам да чуя какво има да ни каже тук Сам.
Пенфолд въздъхна и прошепна нещо в радиостанцията.
Глин погледна Макфарлън със сивите си сериозни очи.
— Готов ли е докладът?
— Разбира се — Макфарлън кимна към листа хартия.
Глин го погледна.
— Не съм в настроение за шегички, доктор Макфарлън.
За първи път Макфарлън видя Глин да показва раздразнение или каквато и да е по-силна емоция. Хрумна му, че и Глин също би трябвало да е потресен от онова, което бяха открили в изкопа. „Това е мъж, който ненавижда изненадите“, помисли си.
— Мистър Глин, не мога да направя доклад въз основа на спекулации — рече той. — Трябва да го проуча.
— Аз ще ти кажа какво трябва — рече високо Лойд. — Трябва да го изкопаем адски бързо от земята и да го превозим в международни води, преди чилийците да са дочули за това. Можеш да го изучаваш по-късно.
— Доктор Макфарлън, може би аз ще съм в състояние да опростя нещата — рече Глин. — Съществува едно нещо, от което се интересувам най-много. Опасен ли е?
— Знаем, че не е радиоактивен. Предполагам, че може да бъде отровен. Повечето метали са отровни в една или в друга степен.
— Колко отровен?
Макфарлън сви рамене.
— Палмър го докосна и е още жив.
— Той ще е последният човек, който го е докосвал — отвърна Глин. — Издадох разпореждане никой и при никакви обстоятелства да не влиза в пряк контакт с метеорита. — Замлъкна за миг и продължи: — Нещо друго? Възможно ли е да съдържа някакви вируси?
— Той е седял там милиони години, тъй че всякакви извънземни микроби би трябвало отдавна да са се разпръснали. Може би си струва да се вземат проби от почвата и да се съберат мъх, лишеи и други растения от терена, за да се види дали няма нещо необичайно.