— Доколко е отмъстителен Хектор?
— Доста. Защо, според теб, плащам на две момчета да дебнат дали той няма отново да се появи тук?
— Ще се ядоса ли, че съм очистил братовчед му Емилио?
Ферон отметна глава назад и гръмко се изсмя.
— Да се ядоса ли? Пушек ще изскача от ушите му!
— Значи ще бъде много ядосан.
— Именно затова аз съм постоянно нащрек. Ако реши да намине насам и да ти види сметката, нищо чудно да гръмне и мен, просто така, за десерт. Нещо като тотално прочистване.
— Е, не мога да отрека, че успя да ме хвърлиш в еуфория, Ферон.
— В какво съм те хвърлил?
— Забрави го. Няма значение.
— Е, а сега какво искаш още от мен?
— Какво да искам от теб?
— Как какво бе, човек! Нали говорехме за парите на Резович?
— Те не са мои, а негови. Така че ние с теб нямаме повече сметки за уреждане.
Събеседникът ми видимо се успокои.
— Но босненците може да не са на същото мнение.
Сега събеседникът ми отново придоби загрижен вид.
— Какви босненци?
— Бандата, на която всъщност са принадлежали тези пари. Те няма да се спрат пред нищо, за да се докопат до тях. Дори се обърнаха към мен с молба за помощ.
— Ти заради това ли ме потърси?
Закимах оживено, възхитен от съобразителността му.
— Хм, щом ти успя да ме откриеш, това означава ли, че и те ще се доберат до мен?
— Естествено.
— Жалко, толкова ми допадаше пейзажът на Западна Вирджиния…
Аз поклатих глава укорително.
— Не става тук, Ферон. Прекалено наблизо е. Какво ще кажеш за Албъкърки4?
— Не. Но мога да се приютя при чичо си в Кенънбънкпорт.
— Е, и в щата Мейн не е зле.
— Сега ще ме пуснеш ли да си вървя?
— Разбира се. Предай от мен много поздрави на новите си приятели.
Не очаквах обаче, че ще изпълни заръката ми.
След като се разделих с господин Саймънс, към мен се приближиха двамата му спътници от ловния излет. Долната устна на по-ниския беше подута от моя юмрук. Явно не изглеждаше много доволен от участта си.
Кълън се приближи и застана до мен. Лицето му си оставаше безизразно. Само очите му следяха неотклонно онзи тип с подутата долна устна. Синът ми отдавна беше усвоил от мен най-важния житейски урок — да не се издава, когато е уплашен.
— Защо не остана в колата, Кълън? — попитах го аз.
— Татко, тези могат да се окажат по-опасни от Ферон Саймънс.
— Глупости! Огледай ги по-добре и веднага ще се убедиш, че не са нищо особено.
— Ей, докога ще си шепнете на ухо? — просъска по-ниският от двамата познати на Ферон.
— Не са ли те учили в училище да се държиш любезно с непознати хора? — заинтересувах се аз. — Забрави ли, че само едно посягане към револвера на Ферон ти струваше двадесет долара и един юмрук в брадичката? От този удар май съвсем си оглупял. Най-добре ще е да излезеш за малко навън на чист въздух, докато тук ние, по-зрелите, се разберем като разумни хора.
Той изпуфтя недоволно и тъкмо бе отворил уста, за да ми отговори, когато спътникът му — онзи, по-разумният — вдигна ръка и го дръпна към себе си.
— Фред, този тип вече те удари по брадата. Ако не млъкнеш, ще пострадаш още веднъж.
— Ако въобще успее да ме докопа… — озъби се по-ниският, но лицето му видимо пребледня.
— Ще успее — намеси се синът ми.
— Фред, момчето има право. Така че повече да не спорим за това. Ако съдя по израза на лицето му, в момента той е изпълнен с решимост да повтори опита. Така че излез навън. Още сега!
— Не, ще изчакам да…
— Фред — предупреди го приятелят му, — ако той не те удари, аз ще го направя!
На Фред не му оставаше нищо друго, освен да излезе навън.
Приятелят му се обърна към мен. Той беше червенокос, с камбест нос и добре очертана брадичка. Дланите му бяха едри и кокалести. Нямаше да бъде много лесно да го поваля само с един удар.
Но не беше нужно. Дадох му неговите двадесет долара, а той ми кимна признателно и след това се обърна към Кълън.
— Това хлапе е доста смело.
Сега бе мой ред да кимна признателно.
Червенокосият се обърна и пое към вратата.
Кълън се провикна зад гърба му:
— Благодаря ви, че не се опитахте да нараните баща ми.
Червенокосият се усмихна и промълви:
— Виждам, че не само си куражлия, ами и пипето ти сече.
4
Най-населеният град в южния щат Ню Мексико, което спрямо Вирджиния и Северна Каролина на практика означава на другия край на Щатите. — Б.пр.