— Доколко е сериозен проблемът?
— Е, още не съм напълно сигурен, но ми се струва, че ще успея да се справя, ако, разбира се, разполагам с повече информация. — След това му разказах накратко за неканения среднощен посетител на поляната в планината, за това, че не съм убил Хектор Диас, а неговия братовчед Емилио, както и за всичко останало.
— И какво по-точно искаш от мен?
— Трябва да си поговоря с Ралф Гонзалес. Опитам се да се добера до Хектор Диас, а според последните ми разкрития, именно Ралф знае къде мога да открия този потаен мексиканец. Мислиш ли, че ще успееш да откриеш следите на Ралф Гонзалес?
От другия край на линията се чу пренебрежително изсумтяване.
— Освен ако не е заминал на среща с Джими Хофа5.
— Стига с тези мрачни шеги, Акс. Баща ми и аз също ще го търсим по всички възможни канали. Може би ще проверим местните свърталища на мексиканските емигранти — ще се смесим с тълпата и ще се опитаме да надушим нещо.
— Ти и Оди? О, да, вие двамата сте така незабележими, че никой няма да се досети! Нима си въобразяваш, че по този начин ще постигнеш нещо?
— Да, зная, че няма да е лесно. Но поне ще знам, че се опитвам да върша нещо. Между другото, можеш да бъдеш спокоен — усилията ти няма да останат невъзнаградени.
— Още е много рано за възнаграждения, Тайлър. Трябва да приключваме. Имам още едно спешно обаждане. Дочуване.
Той прекъсна връзката.
Веднага след това позвъних на телефона, оставен от онзи босненец. Но от телефонната служба ми съобщиха, че постът бил изключен. Чудесно, няма що! Как сега да се свържа с проклетите мюсюлмани?
„Е, може пък самите те да ме потърсят“, казах си аз.
За съжаление те не ми се обадиха или поне не се свързаха директно с мен — вместо това предпочетоха да разговарят с един от моите близки.
Но най-лошото бе, че този разговор никак не беше приятен.
11.
На следващия ден останах у дома, за да напиша поредната статия. Внезапно някакви външни шумове смутиха парчето на Майкъл Джоунс. Дейв бе отключил задната врата и обикаляше стаите на долния етаж. След като провери всекидневна и камината, той пое нагоре по стъпалата. От двадесет метра мога да разпозная стъпките му. Още щом надникна през вратата, той изсумтя подозрително:
— На какво мирише тук, Тайлър?
— Добро утро.
— Добро утро. Не ми отговори на какво мирише в стаята?
— Надявам се, че си добре.
— Същото пожелавам и на теб. И така, на какво мирише?
— Никога няма да познаеш. Изпробвам нова смес за кафе. Варя го по специална рецепта. Искаш ли да ти налея една чаша?
Дейв прие поканата. Докато пробваше кафето, той посочи с ръка към пушката, оставена в ъгъла.
— Това ли е новата ти ловна пушка? Прилича ми на „Марлин“, при това от онзи страхотен модел MR-7…
— Да, позна, както винаги. Внимавай с кафето, още е горещо.
Той отпи още една глътка и кимна одобрително.
— Къде мога и аз да си намеря една от тези страхотни пушки?
— Няма да ти кажа.
— Ако не ми кажеш, ще вапцам новата ти кола с най-ярката зелена боя, която се продава в града.
— Тя и без това си е зелена.
— Така ли? Изглежда, че не дооценяваш заплахата ми.
Отново се обърнах към клавиатурата на компютъра и продължих да се боря с клавишите.
— Поръчах пушката от онзи доставчик от Оклахома Сити. А сега ме остави сам, че имам много работа.
— Взе ли новата пушка, когато с Кълън посетихте резервата Рокитоп? — продължи да ме разпитва той.
— Аха.
— И намаля ли популацията от дивите свине в резервата?
— Не. Нито веднъж не стрелях с пушката.
— Но тогава си станал за смях на ловците!
— Е, нали Кълън беше с мен. Неговата компания ми е достатъчна, затова не съм разговарял с никого от ловците — отвърнах аз, без да преставам да натискам клавишите.
— Може би момчето не е искало да гледа как баща му стреля по дивите свине?
— Как да ти го кажа… Работата е в това, че самият Кълън не настояваше…
— Искаш да кажеш, че Кълън сам не е знаел какво е искал да се случи по време на ловния излет?
— Да. Точно, така беше.
— А защо не ми го каза направо?
— Нали знаеш, че не обичам излишните приказки.
— Какъв е онзи черен револвер на лавицата до книгите?
— „Таурус-357“. Ако искаш, можеш да го разгледаш. Така ще имаш с какво да се занимаваш и да ме оставиш да довърша на спокойствие статията, точно както в Шри Ланка.
5
Скандално известен профсъюзен водач в Щатите, дългогодишен президент на Сдружението на шофьорите на камиони (от 1957), осъден на три години затвор, но после пак преизбран за президент на Сдружението. Безследно изчезнал през 1975 г. Предполага се, че е бил убит от мафията. — Б.пр.