— Хм… — скептично процеди тя.
— Споразумяхме ли се?
Етъл само кимна сухо, но от бдителния ми поглед не убягна как се отпуснаха изострените черти на лицето й. Целунах я по бузата и долових слабия полъх на някакъв парфюм, който ми напомняше едновременно за два доста различни аромата — на люляк и на лайка. Изненадах се, че ми позволи да я докосна.
— Благодаря ти, Етъл — рекох аз и се обърнах, за да се озова по-надалече от пианото. Но преди да прекрача прага, тя ме попита:
— Все пак… кой е този Брус Хорнсби?
Изкачих набързо стъпалата към горния етаж, за да открия къде се бе скрил Дейв. Заварих го до бюрото в стаята на Кълън, в любимия на Кълън дървен стол, прегънал колене и тананикащ някаква коледна мелодия, докато запълваше с червена боя празните места на една от рисунките с очертани контури за оцветяване в детската книжка на сина ми. Спрях се на прага, заслушан в песничката.
— Уили, вземи твоя малък барабан…
Дейв натопи четката в боята и отново я поднесе към листа.
— Тра-ла-ла-ла.
С лявата си ръка той продължи да потропва по бюрото и да отмерва тактовете на мелодията.
Приближих се към него и се осмелих да го прекъсна:
— Да не би да репетираш песните за Коледа?
Но той не ме чу и продължи да оцветява рисунката.
— Защо не млъкнеш за малко? В замяна аз ще ти изпея една друга песничка… Много по-игрива, по-бърза, като повечето кънтри парчета.
— Какво? Какво каза?
— Нищо. Нищо съществено. Чакам Акс да ми се обади, затова трябва да сляза долу.
— Това си е твоя грижа, Тайлър. Махай се оттук. Защо не ме оставиш поне за малко на спокойствие? Отдавна не съм посещавал стаята на Кълън.
В този миг иззвъня телефонът във всекидневната на долния етаж.
— Ще пиеш ли кафе с мен? — набързо попитах аз, загрижен по-скоро да сляза долу и да вдигна слушалката, преди да е станало късно.
— Предпочитам чаша затоплено ябълково вино.
— А няма ли да поискаш и сандвич към виното? Или да ти изгладя ризата?
— Но се постарай да не е прекалено топло.
Гневно се обърнах и изскочих в коридора.
От слушалката на телефона прозвуча гласът на Аксел Мършън:
— Тайлър, или аз съм се побъркал, или…
— Или какво? Нищо не разбирам. Говори по-конкретно.
— Първо трябва да приключа с проверките на някои досиета, които ми препратиха от щатския регистър на лицата, пуснати от местните затвори. Имам нещо наум.
— Добре, Акс. Все пак… какво успя да откриеш досега?
— Обадих се на шефа на полицията в Хай Пойнт. Просто така, за всеки случай. Той ми заяви, че неговите хора никога не са задържали лице на име Ралф Гонзалес, но не подозираше, че аз съм приятел с Тайлър Ванс. Когато му разкрих тази наша малка тайна, веднага ми призна, че някакви мексиканци са разпитвали за някой си Ванс. Аз пък му обясних, че издирвам следите на един чикано10, после му разясних по-подробно това-онова за издирваното лице и той ми спомена, че наскоро задържали един от онези мургави типове. Името му било Хуан Дое. Някакъв шибан мексиканец. Помолих го да ми го опише. И ето ти теб чудо невиждано, Тайлър! Всичките белези на задържания съвпадат с данните от твоето описание.
— О, това вече е новина! Значи този мексиканец може да е Гонзалес?
— Самият той. Освен… освен ако не се окаже някой, който се е изхитрил да му одере кожата.
— Тогава можеш ли да ми уредиш среща с него? И то без много разтакаване?
— Да не би да се опасяваш, че ще го изпуснем?
— Точно от това се страхувам, Акс — отвърнах аз и се замислих. — Защо, според теб, Ралф Гонзалес е разпитвал за мен?
— Откъде да знам? Може би е искал да се наслади на прелестния ти външен вид, сладурче. Та кога искаш да прескочим до полицията в Хай Пойнт?
— Колкото е възможно по-скоро!
— Тогава ще им се обадя.
Аз му благодарих, след което Акс прекъсна връзката, а аз изопнах врат към тавана и изкрещях от радост.
Хедър пристигна — придружавана от Уеб, както винаги — точно в минутата, в която баща ми измъкваше кейка от фурната. Посрещнах я със смръщени вежди, но тя ми се усмихна и сви рамене. Уеб веднага се присламчи към баща ми с явната надежда да опита кейка. Оди му хвърли въпросителен поглед:
— Искаш ли да го пробваш?
10
Чикано — жаргонно наименование за граждани на САЩ от мексикански произход, от chico mexicano = момче мексиканче (исп.). — Б.пр.