— Не може да няма още сведения!
— Е, мога да спомена данните за ръста и теглото на убития, както и да разкажа за предпочитанията му към татуировките на доста необичайни места по тялото.
Неволно се усмихнах при тези думи на лейтенанта.
— Нещо забавно ли казах?
— Не, но си спомних за една приятелка, която също се върна от Флорида със сувенир за цял живот. Но не, това няма никаква връзка със случая. Не взехте ли отпечатъците на убиеца, който едва не отне живота на баща ми?
— Моля ви, господин Ванс, не желая да се съмнявате в моите способности. За съжаление обаче, оказа се, че Виктор Бовил се е подложил на една от онези свръхмодерни и сложни операции, при които повърхността на пръстите се обработва със специални химикали, така че дактилоскопичната идентификация става невъзможна.
— Тогава данни за зъбите му?
— И тях ги проверихме. Но няма нито мостове, нито дори пломби.
— Така е, като си мие човек зъбите най-редовно, още от раждането! — рекох аз и свих устни в кисела гримаса. — Напомня ми с нещо за събитията от миналата пролет и онези типове в банката. Когато повалих първия си противник, в следващия миг си помислих, че полицаите до един час вече ще знаят дали е страдал от хроничен запек и дали има леля в Кливланд.
Събеседникът ми безпомощно разпери ръце.
— Какво мога да отговоря на тези думи? Правим каквото можем.
— Както обикновено, макар че няма как да бъдете упрекнати в стремеж към съвършенство. Още кафе, лейтенант Фанър?
— Благодаря, не. Тази сутрин ми се струпаха доста главоболия. Е, да не досаждам повече. Предай поздравите ми на баща ти. И на полковник Макелрой. — Той стана, готов да поеме към вратата, но внезапно се спря.
— Когато твоите помощници или да кажем… източниците, от които черпиш информация, узнаят още нещо по случая, ще ме уведомиш, нали?
— Да, разбира се. Непременно — обещах аз и излязох след него в коридора. Взех шапката му от закачалката и му я подадох.
Той я постави там, където й беше мястото, обърна се към мен, за да ми хвърли на сбогуване един изпитателен поглед, след което излезе навън.
29.
Въпреки енергичните протести на болничен персонал — посещенията след осемнадесет часа били строго забранени — Дейв, Хедър, Джейсън и аз успяхме да се доберем до стаята, в която беше настанен Макелрой. Джейсън носеше саксия с така нареченото коледно цвете11, което вирее в Мексико и е много екзотично. Остави саксията на перваза под прозореца, но уханието на цветето така и не успя да се пребори с всепроникващата болнична миризма.
— Тайлър, приятелю — говореше Дейв, — слушай какво ти говоря! Те бяха професионални убийци, а не някакви малоумни хулиганчета, които са готови да те застрелят само защото си им пресякъл платното преди светофара. При това бяха дяволски добри. Онази госпожица в училището успя да се измъкне изпод носа ти, а убиецът, който беше нахлул в къщата на баща ти, беше по-бърз от змията мамба. Изпреварих го само с половин десета.
— Какво означава това? — озадачи се Джейсън.
— Половин десета от секундата.
Челюстта на Джейсън провисна от смайване.
— Искаш да кажеш, че си гръмнал онзи тип само за пет стотни от секундата?!
— Е, само фигуративно казано — поясних аз. — Дейв искаше да подчертае колко чевръст е бил този приятел. Но тъй като Дейв редовно печели състезанията за купата на щата по спортна стрелба, преценката му дори и за частите от секундата могат да се приемат за достоверни. Дано само не е изпаднал в пристъп на тахипсихия12. Защото при тези пристъпи не е изключено да сбърка човек с около… около осем стотни от секундата.
Джейсън още повече се шашна от впечатляващите цифри.
— Не се диви, Джейсън. Когато пръв трябва да натиснеш спусъка, за да оцелееш, дори и стотните от секундата могат да се окажат от решаващо значение. Не забравяй, че не става дума за всички изстрели от една серия. За да изстреля човек всичките пет патрона, може би няма да му стигнат цели пет секунди.
— Само си въобразяваш! — насмешливо изсумтя Дейв.
Изгледах го сърдито.
— Нали си стрелял с револвера на баща ми?
— Да, но, слава богу, още не съм забравил как да натискам спусъка — отговори той.
— Старият „Смит & Уесън“ на баща ми е доста тежичък. Освен това, дръжката му е прекалено дребна и неудобна за твоите ръчища.
— Стига сте спорили, момчета — намеси се полковникът.
11
Poinsettia или Euphorbia pulcherrima — отличава се с яркочервените си листа, контрастиращи с дребните жълто-зелени цветчета. Пренесено от Мексико, Колумбия и Венецуела в САЩ и Европа като декоративно растение. — Б.пр.