— Нещо такова. Той все се опитваше да закърпи нещата помежду им. Казал на Джени, че съжалява за всичко, което е направил, и я помолил да му прости. Сега е твърде късно за прошка и очевидно аз съм виновна.
— Това е абсурдно — каза Джон презрително. — За какво според теб иска да разговаряте?
Тя повдигна рамене.
— Нямам представа. Но няма значение. Беше лоша идея да му се обадя. Не знам какво съм очаквала.
С тези думи сякаш се затвори в себе си. Но Джон имаше още един въпрос:
— Рейчъл, попитах те и преди. Какво се случи между тебе и Лестър, след като ти я убеди да скъса с него?
Рейчъл гледаше втренчено през прозореца, сякаш не го беше чула. Джонатан отново реши да не я притиска по тази тема.
Докато пътуваха с колата нагоре към платата, пътят лъкатушеше между стръмни хълмове, застинали като замръзнали вълни сред море от зеленина. Това беше родното място на шотландското уиски, най-доброто уиски в света според бащата на Рейчъл, който бе пламенен любител на аскуиба1 — както предпочиташе да го нарича. Но те бяха твърде силно погълнати от собствените си мисли, за да се наслаждават на великолепния пейзаж и историята на този район, който пресичаше планината Грампиан.
Ужасяваща мисъл мина през главата на Рейчъл. Беше позвънила на Лестър просто импулсивно, но каквото и да бе събудило този импулс, сега на нея й се струваше все по-възможно Лестър да е бил нейният преследвач в гората — както бе предположил Джон сутринта след първия й кошмар в Ардроу Хаус. Бог е свидетел, той й беше достатъчно ядосан, за да иска да я нарани — така, както бе наранявал Джени в толкова много случаи. В главата й започна да се разгръща сценарий, в който Лестър представляваше решаваща и ужасяваща брънка от пъзела, който контролираше живота на Рейчъл през последните дни.
Той беше на погребението й, да, може би сме разговаряли там. Може да е разбрал къде съм се настанила. Вероятно ме е чакал в Старото колело във вторник сутринта и…
Следващото нещо, което обмисли, беше наполовина теория. Но другата половина наистина се беше случила. Или поне тя беше убедена в това, докато си я представяше.
Завел ме е на някакво тъмно място. Завързал ме е, както правеше с Джени. Удрял ме е, причинявал ми е болка. Защото ме мрази. Аз му отнех Джени. Но аз съм успяла да се освободя и да избягам. После се е случило нещо и когато дойдох на себе си, не помнех нищо.
В нейната възстановка на събитията, или може би фантазия, имаше големи дупки. Преди всичко, каква е връзката на Лестър с крилатия звяр с глава на вълк, който беше превърнал сънищата на Рейчъл в кошмари? Не знаеше. Дори и Лестър наистина да й бе сторил това, той нямаше да каже нещата, които наговори преди малко по телефона. Нямаше как да знае, че тя е изгубила паметта си за последните събития, нали?
Ако ме е наранил, но аз съм му избягала, сега той щеше да се крие от полицията, която би очаквал да насъскам срещу него.
Погледнато по този начин, Лестър Къминг нямаше как да е свързан със заличените от паметта й дни. Но, разбира се, човек не би могъл да изключи всичко.
Беше ли той парче от пъзела или не?
И как би изглеждал този пъзел в последна сметка? И това не знаеше и все пак не се отказваше от идеята, че Лестър Къминг знае.
Белите къщи на Авимор изчезнаха в далечината.
Рейчъл се опита да се зарови още по-дълбоко в непознатите дълбини на ума си.
Всички естествено приемаха, че Джени не е между живите. Единствено тя имаше съмнения. Грейс Дугал също, може би.
И Лестър. Това ли е причината да иска да се видим?
Ако е така, той наистина бе изиграл главна роля в цялата мистерия в крайна сметка.
Но Рейчъл знаеше от личен опит, че Лестър беше опасен човек.
Така че от една страна той също може да повярва в нейната теория, че Джени все още се намира някъде там. От друга страна веднъж се бе заканил да я убие. Това беше нещото, издълбано в душата й, макар че не искаше повече да мисли за него — ето защо все още сърце не й даваше да го сподели с Джон. Той вярваше, че Лестър просто я бе обиждал с разни имена, след като Джен наистина скъса с него, нищо повече. Но се беше случило повече от това.
Какъв избор имаше? Имаше ли въобще избор? Ако тя искаше да направи някакъв ход напред, срещата с него изглеждаше неизбежна, както той бе поискал. За да стигне до Джени, можеше да се наложи да преглътне гордостта си и здравия си разум и да се изправи срещу Лестър Къминг.
1
Аскуиба — думата е от келтски произход и означава „вода на живота“; от нея произлиза думата уиски — Б.пр.