— Ами онази бяла вещица, която си довела със себе си? — попита настоятелно Арейн.
— Искате да намесим и нея в това?
— Не ставай глупава. Ще ѝ кажем, че става дума за някакъв благородник и ще я накараме да те научи на всичко необходимо.
— Ако изобщо има на какво — каза Лийша.
— Това е единствената ти надежда — заяви Арейн. — Времето изтича. Ако Мелни не забременее до средата на зимата, преминаваме на резервния план.
— Който е? — попита Лийша.
Арейн се усмихна.
— Ще накараме Тамос да забремени младата херцогиня.
— Какво?
Лийша се почувства така, сякаш бе глътнала тежък камък. За миг той заседна в гърлото ѝ, пречейки ѝ да диша, а след това се настани в стомаха ѝ, причинявайки ѝ болка.
— Мелни може да не е от най-умните, но има цици, които могат да завъртят главата на всеки мъж — каза Арейн. — И без това няма да е нужно много, за да убедим Тамос, че може да спаси цялото херцогство, като сложи рога на теб и Райни.
— А Мелни? — попита Лийша. — Тя е просто утроба без право на глас?
Арейн изсумтя.
— Тя ще си вдигне краката и когато принцът свърши, ще му благодари. На момичето наистина не му сече много пипето, но не е и съвсем глупаво. Според теб какво ще ѝ се случи, ако не забременее, преди красиянците да се обърнат на север и Юкор да ни принуди да действаме? Принцеса Лорейн от Мливари вече е в града с петстотин планински копия, подкупва наред в кралския двор и гледа горката Мелни като бухал мишка. Самото ѝ присъствие е плесница по лицето на Бръшлянения трон.
Тя завърза възел на конеца и го сряза с мъничка сребърна ножичка.
— Тамос изглежда точно като дядо си. Никой няма да се усъмни, че детето е на Райни.
— Защо Тамос? — попита Лийша.
— Бих могла да възразя, че Микаел вече е женен — отвърна Арейн, докато започваше нов бод, — а Питър е Напътственик, обрекъл се на целомъдрие. Но истината е, че нито един от двамата няма да се сдържи и ще се похвали. Райни ще разбере и ще направи нещо глупаво. — Тя погледна към Лийша. — Честно казано, в тази ситуация има някаква поетичност. Ако искаш да запазиш сухо копието на Тамос, оправи това на брат му. Ако ли пък не, и двамата ще криете по едно копеле, когато започнете съвместния си живот.
— Принцеса Аманвах от Красия — извика звучно Джейсън и гласът му отскочи от сводестия таван, достигайки до ушите на всички. — Първородна дъщеря на Ахман Джардир, херцог на форт Красия.
Аманвах настръхна.
— Херцог? Форт? Баща ми стои много над жалките ви херцози, които са селски кучета, а империята му се простира…
Роджър стисна здраво ръката ѝ.
— Прави го просто за да ни ядоса. Всички знаят точно кой е баща ти.
Аманвах кимна леко и възстанови спокойствието си на дама’тинга.
Когато застанаха на прага, Джейсън погледна мрачно към Роджър.
— И нейният съпруг, жонгльорът Роджър Ин1 от Речен мост.
Беше ред на Роджър да настръхне. Обикновено като съпруг трябваше да бъде представен първи, но пропастта между класите им го правеше възможно. Това можеше да приеме.
Но Роджър вече беше майстор жонгльор и сценичното му име Полухват беше известно из цялата страна. Беше написал Битката при Хралупата на дърваря и Песента на Новолунието. Джейсън го беше изкарал, че е просто някакъв си фокусник, който е дошъл да развлича гостите.
Аманвах на свой ред стисна ръката му.
— Дишай, съпруже, и го добави към сметката, която ще плати.
Роджър кимна, докато влязоха в залата с бавна крачка, за да огледат всички и да бъдат огледани. Представянето им по никакъв начин не попари интереса на гостите и скоро към тях се стече безкраен поток от благородници, нетърпеливи да бъдат представени на красиянската принцеса и магьосника на цигулката, който можеше да омайва демоните.
— Принцеса Сиквах от Красия — извика Джейсън, — племенничка на Ахман Джардир, херцог на форт Красия. Жонгльор Кендъл Ин от прочутите магьосници на цигулката от провинция Хралупата.
Роджър стисна зъби.
След представянето им Сиквах отведе Кендъл в друга посока. Рангът ѝ изискваше да бъде поканена, но Аманвах беше забранила на нея и Кендъл да сядат при тях. Очевидно не беше прието един мъж да присъства на официални вечери заедно със своите дживах сен.
Приближи ги малка групичка, водена от мъж с яркочервена коса, облечен в ливрея с унилите цветове на херцог Юкор. Той се поклони изискано пред Аманвах, като отметна пелерината си през рамо.