— И това ме превръща в какво? — попита Лийша. — В плячка?
— В любовта и двамата партньори може да са плячка — рече Джеса. — Това я прави толкова възхитителна.
— Опитахте ли се да откраднете рецептата за течен демоноогън от Бруна? — попита Лийша.
Ако Джеса се беше изненадала от прямотата ѝ, аурата ѝ не го показа по никакъв начин.
— Да, опитах се — отвърна тя. — Жената почти беше стигнала деветдесетте и след като изроди принца, говореше единствено за връщането си в Хралупата. Знаех, че повече няма да я видя, и се страхувах, че тайната ще умре с нея.
— Бруна никога не ми е говорила за вас — каза Лийша. — Нито веднъж през всичките години, които прекарах при нея.
Джеса се усмихна огорчено.
— Да. Никой не може да таи злобата си толкова дълго, колкото старата вещица Бруна. Но аз я обичах и съжалявам, че се разделихме така. Когато умря, беше ли… бързо?
Лийша гледаше в чашата си.
— Не бях там. Отнесе я чревна зараза. Вика я молела да не обикаля болните, казвала ѝ, че е твърде слаба…
— Но нищо не може да задържи Бруна далеч от децата ѝ, когато имат нужда от нея — каза Джеса.
— Да — съгласи се Лийша.
— През годините опитах веднъж или два пъти да оправя нещата с Джизел — каза Джеса. — Не толкова често, колкото би трябвало, но аз бях горда, а в отговор получавах само мълчание.
— Джизел може да е упорита като Бруна — каза Лийша.
— А ученичката ѝ? — попита Джеса.
— Имам по-големи грижи от една осуетена преди трийсет и пет години кражба — каза Лийша. — Не е нужно между нас да има неприязън.
— Течният демоноогън дори вече не е толкова голяма сила, както някога — каза Джеса. — Казвали са ми, че пред магията на пустинните курви той изглежда като фойерверк.
— Хора магия — поправи я Лийша.
Джеса се засмя.
— Сега вече придоби смисъл2! Макар че магията на курвите може да промени съдбата на херцогствата.
Лийша устоя на порива да докосне корема си, макар че Джеса несъмнено бе наясно със състоянието ѝ.
— Така е.
— Да поговорим по работа тогава? — попита Джеса.
Лийша кимна.
— Каква е преценката ви за състоянието на Райнбек?
— Той е безсеменен — отвърна безцеремонно Джеса. — От двайсет години го повтарям, но Арейн не иска да ме чуе. Отчаяно търси лек, който не съществува.
— И какви са доказателствата ви за тази диагноза?
— Освен шестте съпруги, които смени за двайсетина години? — попита Джеса. — Да не споменаваме и моите момичета. Каквото и да говори пясъчната вещица, аз не давам чай от пом на фаворитките на Райнбек. В момента, в който разбере, че наследникът е подсигурен, Арейн веднага ще разведе сина си и веднага ще го ожени наново. Мнозина от тях се дипломираха и се оказаха толкова плодовити, че беше достатъчно да седнат в скута на някой мъж и да го погъделичкат по брадичката, за да надуят корема.
Лийша не чу нищо ново.
— Това ли е всичко?
— Разбира се, че не — отвърна Джеса.
Тя извади един подвързан с кожа тефтер и го подаде на Лийша, която веднага го отвори и започна да разлиства страниците. В него бяха описани всички изследвания, които беше провела Джеса, билките и лековете, които бе изпробвала, и резултатите от опитите, всичко записано със ситен почерк, с прилагане на педантичната методология, на която я беше научила Бруна.
— Дори накарах момичетата ми да го изпразнят в чаша, за да мога да прегледам семето му под увеличителния апарат — каза Джеса. — Има съвсем малко попови лъжички и те плуват в кръг, блъскайки се една в друга като танцуващи пияници.
— Бих искала сама да погледна — рече Лийша.
— С каква цел? — попита Джеса.
— Може да има някакво запушване, което да прочистя по хирургически път.
Джеса поклати глава.
— Дори да разполагахте с всички средства на Епохата на науката, това е деликатна работа, и то само ако херцогът ви позволи да доближите нож до мъжествеността му.
— Тогава ще опитам с хора магия — каза Лийша. — Познавам жена, която беше излекувана, макар че бяха минали десетилетия от периода ѝ на плодовитост.
— Мислите ли, че Райнбек ще ви позволи да го омагьосате? — попита Джеса. — Направо си просите бесилото.
— Ще видим — рече Лийша. — Но засега бих искала да видя семето му. Можете ли…?
— Да се сдобия с известно количество за вас? — Джеса се засмя. — Разбира се. Но стига да пожелаете, можете и сама да си набавите. Бременна или не, Райнбек не би се поколебал при възможността да сложи рога на брат си.
2
Джеса е бъркала думата