Брад Кротър ги очакваше във фоайето на хотела както предишния път, макар че не той се бе обадил, за да ги повика. Всеки път, когато се срещнеха, лейтенантът по убийствата изглеждаше малко по-стар като човек, чийто живот го застига неудържимо. Пътем, Джоузеф си помисли как ли му се виждат на Брад те двамата.
— Ще се качите ли горе? — попита Кротър, придавайки веселост на гласа си като един вид защита срещу онова, което бе видял горе.
— Имаме ли друг избор? — попита Танър.
Лейтенантът присви рамене, насочвайки се към асансьорите, последван от двамата представители на федералната служба.
— Мисля, че нищо не пречи да изчакате заключението на медицинската експертиза — рече той. — Така или иначе, ние вече обработваме местопрестъплението.
— Вие ни се обадихте и ние сме тук — каза Флин. — Нека да свършваме.
— Окей. — Мършавият детектив извади бележника си, докато чакаха да дойде асансьора. — Поредният балък се казва Айвън Луис Декард, четиридесет и седем годишен. Ръководил е верига от представителства на „Хонда“ в Северна Калифорния. Шест или седем търговски пункта, доколкото съм осведомен. Имал е намерение за разгръщане на дейността и е пристигнал, за да проучи състоянието на конкуренцията, когато си е натресъл това.
— Семеен ли е? — попита Флин.
— Вдовец, няма деца. Това поне облекчава нещата.
— За кого?
— Обадихме се на брат му в Сакраменто; между другото, двамата са били съдружници в бизнеса. Той ще дойде тук в петък, за да потвърди самоличността му и да отнесе тялото вкъщи.
— Чак след два дни?
— Някакви делови работи го задържат на север. Освен това ние му казахме, че няма нужда да бърза. Брат му няма къде да избяга, а ние имаме да свършим някои неща.
— Надявам се, че заключението за самоличността е категорично — намеси се Танър.
— Няма защо да се безпокоиш за това. Жената е оставила портфейла му като предишния път. С три вида кредитни карти, пари в наличност и всички видове удостоверения за самоличност, за които би могъл да се сетиш в случай като този. Не е посегнала на лицето му, снимките съвпадат.
Стаята на убития беше на седмия етаж. Когато излязоха от асансьора, Флин и Танър видяха обичайния екип от униформени полицаи и лабораторни техници, и неизбежните в такива случаи зяпачи, които поглеждаха любопитно към мястото, кръстосвайки напред-назад между асансьора и стаите си като кънкьори върху площадка от лед. Приближавайки стая 743, Флин стъпи на нещо мокро и долови миризмата на дезинфектант, като веднага си спомни за камериерката, която беше повърнала в предверието.
Ужас.
Щом прекрачиха прага на стаята, освежаващият аромат на „Пайнсол“ изчезна. Смъртта се бе настанила изцяло тук и Флин усети с обонянието си нейната близост. Кръв и фекалии, урина, пот и секс. Различните миризми се смесваха в будеща паника обща воня, която даваше кратка мъглява представа за това, как са протекли последните мигове на мъртвеца.
Само че никой жив човек не може да знае как е всичко в действителност.
Хотелската стая приличаше на касапница. Този път касапката бе надминала себе си с ужасяващата си, необуздана жестокост. Човек тъкмо си казва, че вече е видял всичко, помисли си Флин, и изведнъж…
Централният обект беше тялото на Иван Декард, проснато на подгизналото от кръв легло, с прерязано гърло и зейнала страховито дупка на мястото, където са били гениталиите му.
Флин начаса разпозна смъртоносния удар по почерка; останалото беше картина на ужаса, намек за Смъртта — като — изкуство.
Стръвницата бе посветила доста от времето си на Иван Декард, като беше отворила корема му и се бе ровила из тайните, скрити там.
Накрая вниманието на Флин бе привлечено от стената оттатък леглото. Сякаш, за да се подпише под отвратителното си деяние, Касапката беше изписала едно изречение с кръвта на своята жертва, с главни букви в блок шрифт, с минимални замацвания върху думите:
— По дяволите, друго не ни трябва — каза Танър.
— Познато ли ти звучи?
Флин вече виждаше в представата си заглавните страници на таблоидните издания, рекламният кошмар, който щеше да отклони на километри от целта законното следствие, преди първите скандални викове да отшумят.
— Колко души са видели това? — попита Флин.
— Освен нашите, камериерката, управителят, хотелската охрана — кой знае?