Шопарите не проявяват никаква милост и Стръвницата следва техния пример.
Къдрава, пепеляворуса перука за тази вечер. Тя я сваля от пластмасовата глава и я отнася с благоговение към тоалетната масичка. Сяда на стола с плюшени възглавници. Слабините й са все още раздразнени от обработката преди малко. Ще бъде различно, когато поеме в себе си мъжката работа на избрания шопар, изцеждайки го преди да е умрял.
Въпреки късния час, тя отделя време за грима си, стремейки се към съвършенство. В случая въпросът не опира толкова до старанието да се маскира, колкото да изфабрикува една личност, която отговаря на нуждите й. Тя не се страхува, че може да бъде разпозната от приятели, докато е на лов, тъй като няма никакви приятели. Перуките и смяната на дрехите би трябвало да са достатъчни за непознати хора, които във всички случаи едва ли биха губили време, за да я запомнят.
Нанасянето на грима е съобразено с плячката. Тя се нуждае от лице, което ще съблазни избраната жертва, ще го окуражава да направи първата стъпка в един предварително замислен предбрачен танц.
Последната стъпка ще бъде нейна.
Избира си дантелен, почти прозрачен сутиен и подходящи бикини към него. Стръвницата купува екзотичното си бельо по пощата, от каталози, като по този начин избягва контакта с нечистоплътни търговци, които съществуват от това да учат жените как доставят удоволствие на мъжете. Сякаш мръсният шопар заслужава лично стриптийз-шоу всяка вечер, когато се прибере вкъщи с мисълта за бурен секс и с дъх на алкохол в устата.
Такива жени заслужават презрение и тя би ги убивала, ако имаше време за това, но все още има твърде много шопари, които чакат ножа. Облеклото й за вечерта е прилепнала по тялото рокля от трико с цип отпред по цялата дължина. Направила избора си, тя се напъхва в нея и вдига ципа до място, което обещава пищна гледка. Роклята достатъчно подчертава изящните й крака и тя се задоволява с обувки с ниски токове, за удобство.
По някаква прищявка тя променя обичайния си план и подкарва на юг, стига до булевард Олимпик и оттам се отправя на запад, за да се влее в скоростната магистрала за Харбър. Завива към Пико, на юг от Кънвеншън сентър и пристига в един огромен денонощен гараж на улица Фигероа. Дежурният служител е някакъв млад чужденец, седнал удобно в будката си зад разгърнатия брой на списание „Пентхаус“. Той изобщо не поглежда повторно към колата й.
Мястото, където отива, е съвсем наблизо, на пет преки северно оттук и на нея й е приятно да се разходи край магазините с осветени витрини и пръснатите тук-там таверни, чиято музика се разнася до улицата. Улицата е широка и многолюдна, но Стръвницата познава своя град и върви с една ръка в преметнатата през рамо чанта, стиснала с тънките си пръсти дръжката на своя нож.
Елементарна форма на застраховка за живот, просто така, за всеки случай.
Лосанжелиският хотел „Хилтън“ запълва едно правоъгълно пространство между улиците „Фигероа“ и „Флауър“, опасан на север от булевард Уилшър и на юг — от Седма улица. Стръвницата чувства как младите хотелски прислужници я разсъбличат с жадни погледи, но тя не им обръща внимание, запътена през просторното фоайе към бара, който е непосредствено вдясно, след като се влезе през високите въртящи се врати. Нощният служител на рецепцията хвърля един поглед към нея и мигновено я забравя, като вижда, че тя не се приближава към него.
Тя познава „Хилтън“ от опит, от едно по-раншно минаване за ориентация. Управата на хотела не харесва млади жени, които се мъкнат в бара без придружител, но проявява достатъчно мъдрост да си затваря очите като се изключат скандалните случаи на проституция.
Това си е чист бизнес, тъй като е известно, че пристигащите за участие в конференции и бизнес-срещи си падат по местните проститутки и планират бъдещите си хотелски резервации с оглед наличието на същите.
Всъщност, тази събота в „Хилтън“ са се събрали делегатите от две конференции. Окачените пред хотела афиши информират Стръвницата, че изборът може да варира от независими киропрактори3 до отбрани членове на профсъюза на водопроводчиците. На пръв поглед изглежда, че изборът не е кой знае какъв, но Стръвницата винаги намира своя човек.
По това време на деня атмосферата в бара е благоприлична. Някакъв чернокож пианист пее стандартните за едно нощно заведение мелодии. От изпълнението му Стръвницата не може да разбере дали е дрогиран или просто е отегчен до сълзи.
Пред бара няма нито един свободен стол, но тя е оправна. Една маса край празния дансинг й свършва работа, като й предоставя възможност да прецени клиентелата и в същото време да наблюдава входа за новопристигащи посетители.