Сега, промъквайки се в тъмното като крадец, отново ме обзема онова забравено усещане за тайна, престъпване на забраните и опасност. Завръща се дори споменът за вкуса на откраднатата глътка уиски и последвалото леко замайване. Както и страхът, че мога да се натъкна на баща ми изневиделица.
Въпреки научните доказателства!
Луната грее в кухненския прозорец, така че не се налага да паля лампата. Изтеглям един стол, качвам се предпазливо и отварям шкафа. Брат ми държи праха на татко на най-горната лавица. Твърди, че ме е чакал да се събудя, за да решим какво да го правим. Какво може да го правим? Разклащам кутията предпазливо, сякаш за да се уверя, че не е празна. Мисля, че имам право да надникна вътре. Мъча се да отворя капака. Прилепнал е здраво. Измъквам дълъг нож от дървената поставка, мушвам острието под капака и натискам.
Прахът на татко...
Не знам защо, нито за миг не се усъмних. Всъщност рохкавата сивкава субстанция в кутията не издава особена принадлежност, нито идентичност. Докосвам я, щипвам малко с върха на пръстите си, подушвам я. Не мирише. Идва ми наум, че ако се смели още по-ситно, би могло да се насипе в пясъчен часовник вместо пясък. Представям си как тече през тясното гърло на стъкленицата, трупа се в долния ѝ край, докато горният се изпразни съвсем. После часовникът се обръща и прахът потича обратно.
Зад гърба ми се разнася боен лай. Две рошави сенки, бяла и черна, се втурват в кухнята. За малко да изтърва урната на пода. Лампата светва. На прага се очертава фигурата на Даян в смешна пижама на петна като далматинец.
- Какво правиш? - сънено търка очи тя.
Меки плюшени пантофи във форма на кучешки муцуни.
- Ами... трябваше да надникна вътре - запъвайки се, произнасям, докато псетата подскачат около мен и джафкат. - Колкото и нелепо да ти се струва, но след всичко, което се случи... Исках просто да го докосна!
- Кастор! Поли!
Териерите побягват обратно към нея.
- Всъщност прахът на баща ти е в другата кутия - отбелязва невъзмутимо Даян. - Това е кутията с Лили, любимата ми хрътка, която Мерл отрови.
Чак сега осъзнавам, че държа съвсем различна кутия -със златисти шарки и ретро орнаменти, кутия от луксозни бонбони, в каквито обикновено малките момиченца държат съкровищата си. Явно съм ги объркал в тъмното.
- Духовете на Тери и Лили винаги ще бдят над нас -заключава тя.
- Съжалявам, че я обезпокоих - затварям капака.
Качвам се на стола и полагам тленните останки на Лили на най-горния рафт. До другата кутия. Изкушавам се да я сваля и да я отворя, но осъзнавам, че това няма да промени нищо. Даян ме гледа отдолу с широко отворени очи.
- Защо се смееш?
- Смея ли се?
- Да, усмихваш се. Защо?
- Ами, не знам... - скачам на пода.
- Хайде, деца! - тя подбира псетата. - Лека нощ, Нед.
Задникът й се отдалечава, полюшвайки се меко под пижамата.
Измъквам ракията от камерата. Наливам си. Посягам да отлея в памет на баща ми, но не намирам подходящо място. Образът на пясъчния часовник, пълен с праха му, упорито е заседнал в мозъка ми. Тънката сивкава струя безшумно се цеди зад помътнялото стъкло като нишка от вретено. А невидимата ръка на времето го обръща всеки път щом горната чаша опустее.
Последните песъчинки на предишния ми живот също изтичат. Облегнал глава на лакът, наблюдавам как стъкленицата се изпразва, а стените й засилват с ясен блясък като планински кристал. Дали съм успял, дали съм лузер?... Всичко това вече няма значение. Пред мен се простира само чист хоризонт. Аз решавам с какво да го напълня. Животът никога не свършва, само започва отначало.
Време е да обърна часовника.
Мантрата на тези, които няма какво да губят
Да отвориш нова страница
Да започнеш от нулата
Да станеш нов човек
ЕПИЛОГ
Прекарах цяла сутрин в съда. Мистър Смит е подал оплакване, че след като се развели, бившата му жена не му разрешавала да вижда котката и животното страдало. Опитвам се да разбера какво значи една котка да страда и как по-точно се изразява това. Според мистър Смит не ядяла почти нищо и по цял ден се криела в гардероба, където навремето висели дрехите му. Бившата му жена не й отделяла почти никакво внимание. Разговарял съм с нея, тя е категорична, че се грижи добре за котката. Редовно сменяла тоалетната ѝ, оставяла й храна и вода. Но не й дава топлина, настоява мистър Смит. Емоционално студена е! По този начин ще я убие. Прави го съзнателно, за да ме нарани. Видях се с котката между другото и тя наистина висеше в гардероба. Черно-бяла с разкошни сини очи. Стори ми се доста унила, но бившата мисис Смит упорито не желаеше да позволи на мъжа си да я вижда. Даян е на мнение, че студенината е пагубна за домашните любимци. Налага се да изискам разрешение за свиждане по съдебен път. Ангажирам адвокати, вещи лица, свидетели. Голяма част от делата, които водя, се превръщат в прецеденти. Името на котката е Айрин. Тя не заслужава подобно студено отношение.