Отдавна съм се убедил, че икономическите закони не са едни и същи за този, който оперира със суми от порядъка на стотина хиляди долара като мен, и онзи, който върти двеста милиона. Нестабилността на фондовите борси малко тревожи големите играчи, само изостря апетита им. Докато ти драпаш да догониш жалките десетина процента възвръщаемост на пазара, големите играчи с лекота си докарват два пъти повече и отгоре. Типове като Бъфет владеят сякаш магическата дарба да „виждат пазара“ в дълбочина като рентген. Да откриват истинските числа отвъд редиците от цифри, които текат върху дисплеите. От другата страна са хедж фондовете с техния арсенал от екзотични финансови инструменти, които избягват да се афишират, вършат бизнеса си безшумно и потайно, често пъти на границата на здрача. Това не са отворени структури, където всеки може да отиде и да вложи спестяванията си. Приличат повече на култове, организирани около някой финансов гуру като Сорос, с тесен кръг от посветени, подбрани внимателно измежду шестте милиона най-богати индивиди на планетата. Останалите трябва да се оправят, както могат или да се включат към някой от взаимоспомагателните мастодонти с печалба, която по-скоро поддържа илюзията, че не си на загуба...
Всъщност никой сериозен инвеститор не разчита само на публичната информация. Тъкмо обратното! Тази информация най-често се оказва подвеждаща, ако не и откровено лъжлива. Зад обявените цифри се крият други цифри, ала малцина имат достъп до тях. Скритото знание лежи в основата на всеки финансов удар. Затова пазарът е наводнен със слухове, повечето от които, естествено, напълно фалшиви. Дребните риби се вкопчват в тях, тласкани от алчност и страх. Модата и паниката са еднакво заразителни. В динамиката на пазарите рефлектира глобалното безпокойство на човечеството. Хаос и неяснота властват над тях, а не ред и прозрачност. И само този, който вижда отвъд повърхността на нещата, има шанс да оцелее...
На около два километра по права линия, в сърцето на финансовия център, на 34-тия етаж, в един черен като абаносова кула небостъргач седи Хъл. В долния ъгъл на монитора му има снимка на друг мъж. Типичен красавец от 50-те, с изсечени черти и лъснала от брилянтин лимба над челото, изтупан в кафяв костюм. Почти пълната противоположност на Хъл, чието измито лице сякаш прелива в тонзурата, завладяла предната част на скалпа му.
Хъл не е гей. Той е personal wealth manager във WSBT, банката, която обслужва скромните ми авоари. Богът на Хъл се казва Ранди Фредерик, директорът на отдела за вторични финансови инструменти, известни още като деривативи, в легендарната Charles Schwab. Навремето Хъл е карал стажа си в този отдел и е бил поразен от размаха, визията и интегритета (каквото и да значи това) на въпросния джентълмен. Ранди Фредерик поддържа собствен сайт, където обявява прозренията и анализите си, а Хъл клика върху линка всеки път, когато в душата му завее вятърът на съмнението.
За добро или за зло, Хъл е моят брокер. Освен мен, на главата му висят още поне стотина тревожни представители на средната класа. Предполагам, че е имал други планове за кариерата си. Но може би му е липсвала дързост? Онова, което ми харесва у него, е, че не държи непременно да ми пробута стандартния пакет услуги. Не ми натрапва разни готови схеми с апломба на евангелистки пастор, искам да кажа. Само понякога сумти неодобрително, ако прецени, че върша нещо по-необмислено. Има тайно влечение към опциите, може би още от времето на практиката си при Ранди. Но той самият се въздържа да ми ги предлага като твърде рисков продукт. Иначе мести парите ми, както аз му кажа.
„В края на краищата това са си твои пари...“, свива рамене.
- Ей, Хъл! - гласът ми лети по жицата. - Какво казва днес Ранди?
След известно забавяне получавам суховат, ала изчерпателен отговор:
- Опциите могат да бъдат отличен инструмент за инвеститори от различен калибър, но брокерите със сигурност ще се опитат да ви продадат неща, които не си струват риска...
Хъл няма кой знае какво чувство за хумор.
- Така е - съгласявам се. - Брокерите трябва да се държат изкъсо. Има ли новини от фронта? Минахме ли първия милион?
- Боя се, че не.
Пръстите му щракат по клавиатурата.
- Особено след последното раздаване на картите... Но ако облигациите на United Steel поскъпнат с два процента, както се очаква в края на месеца, може би ще компенсират част от загубите...
- Зарежи! - прекъсвам го. - Искам да закрия всички досегашни позиции. Колко ще ни струва?
- Моля?! - трепва гласът му.
- Продай всичко!