В самолета раздават български вестници. Определено няма по-ефикасен лек срещу носталгията. Когато те обземе онази напоителна тъга с дъх на тор, започнеш да сънуваш високи, сини планини, цвъртящи кебапчета, казани с ljutenitza и тройно усукана banitza, достатъчно е да разгърнеш някой случайно доплувал всекидневник отпреди три месеца и миражите тутакси увяхват. Успокояваш топката. Спомняш си защо си тук, а не там. Нещата отиват на мястото си. Сега обаче нямам нужда от български вестник. След около три часа се приземявам точно в епицентъра на баницата.
- Ей, Нед, човече, ти ли си!? - прозвучава над главата ми.
Мярвам висока фигура в костюм.
- Айвън! - изправям се, прегръщаме се.
- Ама ти съвсем ни забрави! Откога не си се връщал?
- Отдавна...
През 94-та карах стажа си в отдела за икономически анализи на Сюис Ре. Иван Стомахов беше командирован за няколко месеца в нюйоркския клон на фирмата. Класическо УБЗГ с диплома от тежкарския London School of Economics. Още на изхода Ситито го прилапало с лепкавия си гущерски език като прясно излюпена муха.
Бяхме самотни, увълчени работохолици. През деня почти не се засичахме, но вечер, преди да се завърнем в безличните си кутийки, често се отбивахме да похапнем някъде заедно. В петък обикаляхме баровете на Ийст Вилидж. Стомахов, за разлика от мен, живо се интересуваше от процесите в отечеството и ми снасяше последните новини. Ядосваше се, че нещата не вървят. Тия профани - нямат си идея от фискална дисциплина! Знае ли някой що е фиск в тази страна? Аре стига с тоя фиск и ти, викам му, остави ги да си трошат главите. Ние сме професионалисти, можем да се реализираме навсякъде. Да, бе, да, ама нали все пак - родина!
Eгa ти и родината...
Стомахов се върна в Лондон, а аз си намерих работа в друга компания. Често му се налагаше да прескача до Ню Йорк и винаги ми се обаждаше. Веднъж, по Коледа, се изсипаха с жена му и живяха у дома цяла седмица. УБЗГ-тата в Лондон си спретнали нещо като клуб. От България се заинтересували, дори започнали да ги ухажват, макар и доста предпазливо. Страхуват се от нас! Ние имаме идеи. Имаме какво да предложим на тази страна... Само, викам му, не започвай пак с фиска! Като чу „фиск“, жена му подскочи до тавана: ние с теб разбрахме ли се?! По принцип измитите лондонски УБЗГ-та винаги са били по-различни от нас — пълнокръвните MBA, изкласили в Щатите. Да го погледнем дори от тази страна: там набиват овес като кранти през декември, докато ние сме деца на царевицата. Това са две различни философии - на oatmeal и на cornflakes - независимо че присъстват привидно безконфликтно по рафтовете на супермаркетите. Едната се опитва да ти изстърже стомаха, докато другата - да ти го напълни. Тази островна обсесия от фиска едва ли е случайна.
В крайна сметка получи своето. Стана там някакъв заместник-министър. И пак звъни: идвай, включвай се, сега ти е паднало!
C’mon men, току-що бях станал синиър, прибавяйки още една цифра към заплатата си. И ти ми предлагаш да дойда да рия лайната, дето са ги срали дванайсет години ония крадливи капути! Да стана държавен измекяр? Айвън, човече, какво те прихваща? Това не ти е Сюис Ре, нито Голдман Сакс, нито Саломон, по-страшно е от Дрексел Ламберт дори! Ха, ха, Дрексел... гласът му кънти из някакво огромно пространство, може би кабинет. Пак ще си говорим!
Стомахов е ходил да рекламира България като страна на неограничените възможности пред скептичните финансови бонзи от Ситито. Това, доколкото разбирам, е едно от основните му занимания. Пътува с още четирима неугледни подчинени, всички, естествено, в първа класа. Салонът е почти празен и той се настанява до мен, за да си бъбрим.
- На ваканция или по работа?
Съобщавам му за какво става дума.
- Тая гробница?! - той прави инстинктивна гримаса. -Продава се, откак се помня, но си остава вечно наша. Барабар с дълговете. На практика е във фалит. Управлява се от синдик, назначен от съда. Ако прилъжете някой да я купи, лично ще те предложа за орден. Мислех, че се занимаваш с по-сериозни неща, man!
Пропускам последната забележка.
- Синдичката обаче си я. бива. Яде пилетата с перата, да знаеш! Наше момиче е. Ако имаш някакви проблеми с нея, само ми звънни.
Стюардесата носи пиене. Чукваме се за срещата. Стомахов прехвърля пресата, да не би междувременно правителството да е паднало или да е станал някой друг сакатлък. Държавнически рефлекс.