- Тц-тц, много си разсеян, Енгъс. Не четеш ли надписа? Пази си главата!
- Доста е тъмничко тук... - промърморих.
В този момент ме обля бледа неонова светлина и видях, че освен Грейс, в мазето, наречено офис, има още някой. Едър черен човек в черна полицейска униформа. Седеше в ъгъла, кръстосал големите си черни крака.
- Това е сержант Зоненфелд от отдела за закрила на животните - Грейс кимна към мъжа. - Ще те помолим да ни разкажеш подробно какво точно се е случило.
Зоненфелд, що за смахнато име?!
- Слушам ви, сър - той извади тефтера си, подпря го на коляното си и се приготви да записва.
Хората по филмите винаги звънят на адвокатите си, когато им се налага да разговарят с полицията. Но така или иначе нямах адвокат, нито можех да му платя, не бях прегазил никого пиян и доколкото знаех, в Ню Йорк смъртното наказание беше отменено. Разправих им горе-долу какво се е случило: за концерта, навалицата, дъжда, Фиона... Козловски мрачно потракваше с лакираните си широки нокти по масата. Зоненфелд прилежно си водеше бележки, без да ме прекъсва.
- И като се обърнах, Зукеро беше изчезнал! Върнах се да го търся, но от него нямаше и следа... - заключих тъжно.
- Заплеснал си се по някаква фуста, така ли? - просъска Грейс.
- Не съм!
- Момент, сър - намеси се Зоненфелд. - Казвате, че сте се обърнали и сте се върнали да го търсите? Къде точно стана това?
- На изхода при Пето Авеню - отвърнах, без да се замисля.
Той си отбеляза нещо.
- Че ти така можеше да стигнеш до другия край на града, преди да забележиш, че кучето липсва! - не се стърпя Козловски. - Защо си се заврял в тълпата? Или си мислеше, че се разхождаш за собствено удоволствие?
- Можеше да се случи навсякъде! - показах им края на каишката. - Вижте как е срязана. Откраднали са го!
- Автоматична каишка, Adjustable Freedom J23M - констатира Зоненфелд. - Нали не сте я прибирали?
- Не - поклатих глава.
- Така можем да установим на колко метра от вас е било кучето - той сбърчи чело, сякаш пресмяташе наум. -Два, два и половина... нещо такова.
- Много си я отпуснал! Когато има навалица, оптималната дължина е метър и половина. Пише го в инструкцията! — подхвърли злобно Грейс.
- Хъм, лошо... - поклати глава Зоненфелд, извади найлоново пликче и сложи каишката вътре.
- Не виждам на кого му е притрябвало това псе... - повдигнах рамене.
- Трябва да съобщим на Йенс. Новината ще ги убие! -въздъхна Грейс и ме стрелна с неприязън. - Между другото, обади се стопанинът на Тод. Дал си му нещо да яде и е получил гърчове. Две за един ден! Ти какво, да не си някакъв кучешки терминатор?
- Обичам животните! - разперих безпомощно ръце.
- Мистър Баноф - покашля се авторитетно сержант Зоненфелд, - ще ви помоля да бъдете на разположение през следващите няколко дни. Може да се наложат допълнителни експертизи. Ето картичката ми... Ако се сетите нещо, което не сте ми казали сега, обадете ми се!
- Не си мисли, че ще ти се размине току-тъй! - вдигна пръст Грейс.
20. НЕД
През лятото София се напълва е УБЗГ. Долитат от всички кътчета на планетата, за да разхлабят примката на безкрайните работни часове. Без този ритуал статусът им остава нереализиран. Проблемът е, че когато се върнат в България, УБЗГ трябва да общуват предимно с други УБЗГ. НГЗБ са твърде заети с мисли за оцеляването си, а и повечето тренди места не са им по джоба. Като черпиш, мислят, че се фукаш. Като не черпиш, гледат мрачно, ближат малкото си уиски и те зарязват към единайсет, защото утре са на бачкане. Различни адженди, тъй да се каже. Ти си дошъл да наваксаш за две седмици купона за цяла година, докато те разполагат с всичките 365 дни. Ти имаш пари, те имат време. Но нито ти можеш да го купиш, нито те могат да ти го продадат. Нямам особено желание да се обаждам на никого.
Апартаментът за гости на БОРГРУ носи белезите на същия странен вкус или по-скоро пълна липса на такъв, както и служебната лимузина. Очевидно е бил ремонтиран основно, според най-високите местни критерии за лукс. Това е станало по времето на бившия генерален директор. Някой си Гронев. Динамо Киев се грижи да бъда информиран. В момента Гронев е подсъдим за нещо от сорта на „разхищение“ или „източване“ в особено големи размери.
В жилището има сауна, две бани, едната съоръжена с тангенторна вана, и не знам колко си стаи. Намира се на десетия етаж в блок на бившето УБО или както там се е казвала службата, бдяща за комфорта на първите хора по време на тоталитаризма. В хола се натъквам на огромна, безвкусна гарнитура със зеброва окраска. Масичка от опушено стъкло. Телевизор с плосък екран. На стената виси ярко платно, изобразяващо гол женски гръб.