Старият Гронев! Явно добре си е поживял.
- Ало, някакви специални предпочитания?
Замислям се.
- Да не е пъпчива...
- При нас пъпчиво няма! - сопва се гласът.
- Окей. Да има хубави цици тогава.
Снизходително примлясване:
- Цици да искаш!
Не ми хрумва нищо друго.
„Юро-искортът“ изглежда стандартно добре: тънки крака, квадратна талия и два топуза, метнати през късия й селски врат. Носи изрязани шорти, бяла чантичка с катарама, на която пише Dior, и високи дървени чехли. Чук, чук, чук...
- Ма ти си българин! - възкликва изненадано тя.
- Е, да. И какво от това?
- Невър майнд - свива рамене. - Ууу, ква стилна гарнитура! Тука ли ша го праим?
Съблича се. Мярвам рояк подозрителни пъпчици по задника й.
- Първо кинтите - тя поднася зле избръснатия си пубис към лицето ми.
Подавам й 50 долара, свити на тръбичка. Казвала се Албена.
- Кво да ти напрая?
- Масаж на гърба.
Водя я в спалнята, дръпвам покривката и се пльосвам по корем на леглото. Албена се качва върху задника ми и ме затиска с бодливата си шунда. В силните й грубовати ръце се пробужда първичният селски инстинкт и тя започва да мачка мускулите ми, сякаш меси тесто.
- Разправят, че икономическото положение на народа в България доста се било подобрило. Така ли е, Албена? - подхващам, докато тя се поти над мен.
- Ами... Дръжки. Добре, че сме ние, да изкарваме по някой лев.
- А има ли чуждестранни инвестиции?
- Има чужденци, има.
- А кредити?
- С кредити нье работим. Онли кеш - киска се.
- Какво мислиш за валутния борд, ще го бъде ли?
- Ама ти кво все глупости питаш! Няма ли да ибеш?
- Не е твоя работа!
Тя продължава да се труди над гърба ми, като си мърмори под носа:
- Аз съм дошла да се ибем, не да се потим...
От време на време гърдите й докосват кожата ми, кое-то е приятно. Членът ми се изправя. Обръщам се по гръб. Тя ми нахлузва презерватив, после се нахлузва тя самата. Обецата в танцуващия й пъп фокусира погледа ми.
- Идвала ли си тук и преди?
- Нье, ама разни колежки са идвали.
- И какво разправят?
- Мани, мани, викат!
- Мани, мани, значи... - напушва ме смях. - Или мъни?
Телефонът й взе да пиука.
- Край! Времето ти изтече - изхлузва се тя от мен.
- Не съм съършил.
- Е, па да си свършил! Малко ли ме клати?
Не изглежда кой знае колко професионално удовлетворена, може би очаква да платя за още един час. Не си струва. Не ми е ден за свършване. Облича се. Чук, чук, чук... Токчетата се отдалечават в мраморното фоайе. Лежа в сумрака, наблюдавайки заспиващия си пенис. Кондомът е изчезнал. Може би се е изхлузил по време на акта? Да не съм пипнал нещо?...
21. АНГО
- Това е дело на догстерите! - скръцна със зъби Сретен.
- Имаш предвид Мерл?
Той кимна.
- Типично в техен стил. Канят те да се присъединиш към синдиката, ако откажеш, ти крадат кучето и те изваждат от играта. После го връщат на стопаните срещу прилично възнаграждение. Вързани са с агенциите.
- Но това си е жив рекет! Полицията знае ли?
- Трудно е да се докаже. А и на никой не му се занимава. Твърде маргинална сфера...
Седим във Вурста, немската бирария на ъгъла на 63-та и Шесто Авеню, където се събират предимно емигранти от Източна Европа. Отсреща има заведение с тъмни стъкла, пред което се вее флагът на дъгата. Сретен се свира в някаква дупка в Трайбека заедно с гаджето си, която е фармацевт по професия, но в момента чисти офиси. Той е бил учител по география. И двамата са босненски сърби, прокудени при разместването на етническите пластове на Балканите след войните през 90-те. Тук са от четири години.
Нямах представа как точно може да ми помогне, но не се сещах на кого другиго да се обадя. В края на краищата нали той ме беше посветил в занаята! Разходките със Зукеро бяха станали част от всекидневието ми и сега, когато го нямаше, в живота ми изведнъж зейна празнота.
- А ти не се ли боиш от догстерите?
- Човече! - плясна с ръка Сретен. - Нали затова направихме профсъюза! Всички се записват при нас. Те са само седем души. Имам предвид ядрото. Хипопотамът Мерл, дето се изживява като Хофа, е тарторът. Сянката краде кучета. Четиримата биячи, Паветата и Красавицата. Класна пичка! Но да не й попаднеш... Задачата й е да отвлича вниманието на баламурниците, докато Сянката се промъква да им свие кучето. Не си ли я срещал? Висока такава, с крака до сливиците. Носи се като героиня от комиксите и води една пембяна хрътка...
- Фиона! Фиона Игълтън! Познавам я!
- Фиона Игълтън, как ли пък не! Истинското й име е Даян Прингъл, което много по-точно разкрива истинската й същност.