- Мамка му! А пък аз си мислех, че може да има нещо между нас...
- Тя е тотална кукувица, човече! По-добре си удари една чекия, да ти е мирна главата.
- Гадина! И сега какво? Мога ли да стана член на вашия профсъюз?
- Е, то вече след дъжд качулка... - стрелна ме той с укор. - Нали и без това не смяташе да оставаш в този бизнес?
- Но това е неправда! - извиках с най-драматичния си глас. - Прецакаха ме! Утре ще прецакат някой друг. Мислите ли, че ще спрат да го правят? Рано или късно ще трябва да се намесите. Иначе как ще се легитимирате в публичното пространство?
- Хъм, хитър си ти, българино. Но не мога да ти обещая нищо. След два дена има събрание на ръководството. Ще изложа твоя случай. Ако вземем някакво решение, ще те уведомим.
Той хвърли няколко долара на масата въпреки протестите ми и стана.
- Разчитам на другарската ви солидарност - подадох му ръка.
- Ха-ха, шегаджия!
Дланите му бяха загрубели от кучешките каишки като шкурка.
„Даян Прингъл значи!“, мислех си, докато крачех възбудено към къщи. „Ще ми паднеш, мръсницо!“
Пред входа на къщата ме чакаше сержант Зоненфелд с пластмасова чаша Старбрук кафе, от която стърчеше сламка. Беше сместил огромния си форд с инициалите на New York Animal Protection Dpt. между една червена корвета с ретро линия и сребрист компактен мерцедес. Струваше ми се, че е нагърчил цялата колона от паркирани автомобили.
- Здравей, Енгъс. Ще ми отделиш ли няколко минути? Възникнаха допълнителни въпроси.
- Окей - извадих ключовете си. - Ще се качите ли?
- Съжалявам, че загуби работата си - рече той, като се озърташе любопитно. - Това е важен източник на доходи за теб, нали?
- Всъщност единственият до този момент. Заповядайте!
Той се изправи по средата на стаята и впи устни в сламката. Чашата загъргори, беше стигнал дъното.
- Още кафе? - предложих.
- Я не ме баламосвай! На глупав ли ти изглеждам? Живееш на такова баровско място, в апартамент поне за половин милион, и ми твърдиш, че се издържаш, като разхождаш кучета? Не ти липсва наглост!
- Тук съм на гости. Апартаментът е на брат ми.
- А той къде е?
- В България.
- Няма такъв щат! - изстреля той, без да мисли, сякаш беше на куиз шоу.
Ама ти наистина си тъп! Обясних му, че това е държава. Страната, от която съм дошъл. И не само аз. Той си извади бележник и нещо си записа.
- Ще проверим тази работа...
Тръшнах се на дивана. Той се настани лекомислено в продъненото червено кресло срещу мен. Коленете му щръкнаха почти до брадичката. Едва се удържах да не прихна злорадо. А може и да съм се ухилил, което не остана незабелязано.
- Тази сутрин някой се е свързал с Йенс и е поискал откуп - той направи тенденциозна пауза. - 200 000 долара.
- Колко? 200 000?!
- До края на седмицата. Иначе ще му отрежат главата и ще пуснат записа на екзекуцията в интернет.
- Тия са полудели! Кой ще им даде толкова за някакво си псе?! Ако ще и най-расовото да е!
- Зукеро е бил застрахован за 250 000.
- Уао! Да не би да се пада роднина на любимия пинчер на британската кралица?
- Тя гледа пудели - отсече той.
- Тогава може би има връзка с испанския кралски двор?
- Оценявам чувството ти за хумор. Но по-добре го запази за себе си.
- Тогава защо са го застраховали за толкова?
- Не знаеш ли?
- От къде на къде?! Вие да не ме подозирате?
- Той е клонинг.
- Клонинг?!
- Генетично репродуцирано копие на предишното куче на Йенс. Изгубили са го преди четири години. Някакво такси минало през него... Йенс съдят таксиметровата компания и получават солидно обезщетение. Парите впоследствие са инвестирани в реплика на Зукеро - Зукеро II, която съответно е застрахована на същата сума.
- Не знаех, че вече се правят такива неща!
- PET GEN - калифорнийска компания. Услугата още е безбожно скъпа и малцина могат да се възползват от нея.
- Никой не ми е казвал! - облещих се. - Получих само стандартния набор от инструкции. Трябваше да ме предупредят, че ми поверяват такъв уникат!
- По-скоро дубликат.
- Значи няма проблем да си направят още едно копие с парите от застраховката?
- Теоретично да. Но на практика е по-изгодно компанията да плати откупа. Ще си спестят 50 000 долара. Като прибавим и моралните щети...
- Тия копелета добре са си направили сметката.
- И аз мисля така.
- Само че не виждам как мога да ви помогна.
- Предлагам ти за начало да ми помогнеш да установя кой стои зад всичко това.
- Сбъркали сте адреса.
- И къде, според теб, трябва да отида?