Нещо да ти говори това?
Инвестирането е скучен, тъжен бизнес, който не носи утеха почти на никого, освен може би на Уорън Бъфет. Акциите на Майкрософт може и да са прекрасни като вложения, но емоционалната им стойност ще си остане неизменно ниска. Ако възможностите за харчене се изчерпваха само с ветрилото от ценни книжа, колкото и разнообразни и екзотични да са, едва ли някой щеше да си губи времето с това. Истината е, че в корпоративния жаргон терминът „инвестирам“ отдавна е обрасъл с широк спектър от значения, покриващ плътно капризите на човешката природа.
Деловият човек „инвестира“ в статус: коли, хеликоптери, самолети, яхти, къщи, жени, подаръци за жените и т.н. В свободно време: екскурзии до Хавай и сафарита в Африка; в здраве: спа процедури, присаждане на коса, изправяне на нос; в изкуство: целогодишен абонамент за Операта или по някой, забърсан от аукционите, Мондриан, Клии или Ротко; и не на последно място в спасението на душата - коледният чек до предпочитаното charity или местната църква.
Отвъд капризите обаче има и нещо друго. Нещо, което в крайна сметка разказва играта на всички грижливо изработени стратегии, маркетингови схеми, защитни буфери и скрити резерви, срива бизнес империи и завлича хиляди дребни риби към дъното на финансовия колапс. Да, докато капризите могат все пак да се овладеят с подходяща вътрешна дисциплина, онова, другото, е най-насъщна потребност на духа. Зарежда го с енергия, държи го буден и няма начин нито да се прескочи, нито да се заобиколи.
Обикновено се предполага, че деловите хора са оперирани от страсти. Нищо по-далеч от истината! Никой не прави пари само от любов към числата, каквото и да твърдят за ексцентричния нрав на финансистите. Под повърхността на скучните банкови транзакции и отчети пулси-ра едно огромно, необуздано его, воюващо за власт, територии, признание. В името на тази борба се поемат рискове, които биха накарали всеки прагматично настроен ум да настръхне. Коват се фантастични планове. Върви се по острието на закона. А грижата за насъщния винаги е последна грижа. Всъщност практичните хора рядко стават истински богати, защото им липсват хъс и фантазия. Както и порядъчните, които прекалено уважават закона. Защото целта на законите винаги е била да ограничават хората в рамките на средно установените норми, включително на печалбата. Заможни - да, но никога свръх, супербогати!
Неслучайно управлението на капиталите е поверено именно на такива хора: практични и порядъчни. Едно, за да не ги разпилеят и второ, за да не ги откраднат. На super-rich не можело да се разчита. Когато човек се е докоснал до върха, разбрал е същността на парите, за него става почти все едно дали ги харчи, или печели. Той се превръща във врата, през която те преминават и в двете посоки. Самото движение го опиянява, а не посоката.
Курц изповядва езотеричния възглед, че парите имат краен предел, т.е. в света се върти определено количество пари, независимо от вида на валутата и носителите й, което не може да бъде надхвърлено. Всеки опит да се произведат повече неизменно се укротявал от невидимата ръка на инфлацията. Всеки опит да се редуцират само доказвал неуловимия им характер: парите нито горели, нито се изпарявали, само преминавали от едно състояние в друго, от един джоб в друг, без да се губи и стотинка, така както в природата нищо никога не изчезва. Дори по време на Голямата депресия, когато толкова капитали пропаднали уж безвъзвратно, потънали сякаш вдън земя, парите на практика само сменили собствениците си - след дълги митарства по света и купища трансформации отново избликнали от най-неочаквани места като артезиански кладенци. Ето защо не може да се каже кое е първичното: печалбата или загубата. Двете вървят ръка за ръка. Стопанските организации от сорта на БОРГРУ може би изглеждат безнадеждно неефективни от гледна точка на ортодоксалната икономика на натрупването. Изхождайки обаче от икономиката на харченето, БОРГРУ вероятно е точно толкова ефективен, колкото и Стийл Уъркс. Достатъчно е да се проследи какво се случва с парите, потъващи в него, къде излизат и кой печели от всичко това. След което да се направи по-разумно разпределение в полза на обществения интерес...