Пътуваме мълчаливо.
- Настояват да получат опции от квотите за въглероден двуокис с падеж след 2007-а като компенсация... - подема тя с крива усмивка. - Опции! Как ще се сетят за подобно нещо сами? И защо са им? Това е работа на вашия човек!
23. АНГО
Докато автобусът се носеше по мостовете и магистралите, опасващи Филаделфия, не ме напускаше чувството, че навлизам все по-вътре в един забранен периметър. Смъртта на баща ми сякаш бе отровила всичко в радиус на десетки мили като неутронна бомба, чието невидимо лъчение беше осезаемо само за мен. Дори след толкова години споменът за катастрофата продължаваше да се оттича в атмосферата! В стомаха ми зрееше топка от притеснение. Вече не бях сигурен, че съм постъпил твърде разумно, като приех поканата. От другата страна на пътеката две грубовати наглед жени набиваха жълтеникава яхния направо от пластмасовата кутия.
Автобусът пристигна по разписание в 17,30. Надписът „Mr. Angel Banoff“ веднага прикова вниманието ми. Държеше го русолява, късо офъкана дама с плоско бяло лице и тънки елипсовидни очила.
- Мелва Блейн?
- Ейнджъл Баноф! Толкова се радвам да ви видя! Как пътувахте?
- Окей - казах, поемайки хладната й мека ръка.
- Имате ли багаж?
- Само това - подръпнах ремъка на малката раница.
Прекосихме чакалнята и излязохме на паркинга.
Мис или мисис Блейн караше ръбато мръсно-сребристосиво волво 940, с каквито обикновено са обзаведени самотните майки по филмите. Тя потегли енергично и почти веднага след това наби спирачки, за да даде път на черен мъж с ослепително бял каскет и перверзно дълго цигаре, който понакуцваше. Той обърна черните си очила към нас, кимна и отмина. Чак сега забелязах, че всъщност не куца, а се движи с лека танцова стъпка.
- Били ли сте друг път във Филаделфия? - дежурно попита Блейн.
- Не съм - поклатих глава; вече й го бях казал, но явно беше забравила или не се сещаше за друго.
Шосето заобикаляше даунтауна. В нашата лента имаше задръстване, наложи се да пълзим. Над града се трупаха тъмни облаци. Канеше се да вали. Усещането, че съм пресякъл забранена линия, не ме напускаше. Черният мъж може би беше изпратен именно за да ме предупреди: навлизаш в no go zone, brother! Пратен от кого, по дяволите?
- Нямах щастието да познавам баща ви, но сигурно е бил забележителен човек - обади се Мелва. - Съжалявам, че е починал толкова рано...
- Благодаря!
Няколко едри капки тупнаха върху предното стъкло. Помислих си, че не съм си взел почти никакви допълнителни дрехи.
- С какво се занимавате, Ейнджъл? Разбрах, че брат ви е мениджър.
- Издател съм - вече разполагах с готов отговор на този въпрос.
- Имате издателство!? Колко интересно! - долових известно объркване; този факт очевидно не й се връзваше с обстоятелството, че бях дошъл с автобус. Но какво пък, може би бях пестелив издател? Тя се подвоуми и добави: -Баща ви сигурно щеше да се гордее и с двама ви.
Да бе, особено с мен...
Трафикът постепенно се отпуши и след десетина минути бяхме в кампуса. Мелва паркира пред една висока сграда от червеникави тухли: Pack Swain Dormitory. По улици-те имаше големи локви, явно беше валяло първо тук, преди да се пренесе над центъра, фоайето беше скромно, ала чисто. Стените бяха покрити с плакати и всевъзможни обяви. На рецепцията се шматкаше студент със слушалки на ушите и оранжева ямайска шапка.
- Yeahhh! - зина той, като ни видя.
Мелва се смути за миг.
- Искам да ви се извиня предварително, ако мястото не е достатъчно луксозно. Вие, издателите, сигурно сте свикнали да отсядате в по-скъпи хотели?
- Не е проблем - усмихнах се снизходително.
Все пак бях пестелив издател...
- Ако искате, може да разгледате кампуса. Или да си починете. Ще мина да ви взема оттук в седем и половина. Планирали сме скромна вечеря за гостите на конференцията.
Навън продължаваше да ръми. Идеята да бродя из кампуса, по същите алеи, по които беше вървял и той, ми се стори непоносима. Стаята се намираше на деветия етаж. Беше тясна, ала имаше всичко необходимо. Взех си душ, за да измия миризмата от автобуса, и седнах на стола до прозореца. Сивкавите сгради бяха обгърнати в дъждовна мъгла. Реех поглед над равните, застлани с чакъл покриви и се мъчех да отгатна къде точно е преподавал татко.