Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
А Иисус му казва: лисиците имат леговища и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони.
Друг пък от учениците Му рече:
Господи, позволи ми първом да отида и погреба баща си. Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
28. НЕД
От терасата на Копитото София изглежда обвита в тънка бяла мъгла като праисторическо блато, в което блещукат живи огънчета. Навремето нашите често ни водеха тук през уикендите. Имаше ресторант на „Балкантурист“, в който съм ял доста вкусно телешко варено. Взимахме лифта от Княжево. Спомням си, че винаги имаше опашка. Сега въжената линия ръждясва, старият ресторант е приватизиран и префасониран в луксозен хотелски комплекс. На около двеста метра от него е побита новата телевизионна кула.
Отивам с такси, за да не ми се налага да броя глътките си. На разклона преди кулата ни спират двама полицаи със зелени флуоресциращи жилетки.
- Вие за мероприятието ли сте? - предпазливо се интересува единият.
Показвам поканата, голяма лъскава карта с надпис:
Летен благотворителен бал на мутантите.
Получих я по някакъв наплашен куриер с вид на ученик, който пази топките си от неочаквани удари. Стомахов е решил да ме интегрира във висшето общество. Балът се организира за втори път по случай края на активния политически сезон. В дъното стои виден столичен травестит, който върти просперираща пиар агенция и се изживява като светски гуру. Медии не се допускат, но предполагам, че гората бъка от папараци. Ексклузивният характер на акцията само подсилва притегателната й сила сред така наречения елит, ако се съди по лимузините на паркинга. Евтината публичност вече не се харчи. Колкото по-тясна става шпионката, толкова по-интересен ставаш.
Човек от охраната със стоп-палка насочва прииждащите коли. Цифрите на номерата им напомнят загадъчен машинен код. Шофьорите пушат, облегнати на парапета. Телевизионната кула стърчи в небето като стрелка на гигантски слънчев часовник. Върхът й улавя последните лъчи.
Пред хотела спира едно от ония тлъсти нови БМВ-та с мутирала предница като телешка муцуна. Отвътре изскача дребен тип в розов фрак, маскиран като заек. Намества клепоухата си глава и притичва по червената пътека. Поемам след него, но портиерите препречват пътя ми. Тиквам поканата под носа им.
- Съжалявам, господине, но не можем да ви пуснем без костюм!
Обработени са от главата до петите със златист и сребрист спрей като мимовете, които стърчат по площадите на европейските градове и чакат да им пуснеш някоя монета, за да се размърдат.
- Такъв е регламентът - добавя златистият.
- И какво сега, да си ходя ли!? - нервнича.
- Просто минете през гардероба - услужливо ме упътва сребристият.
Гумените маски висят по закачалките като сбръчкани, изоставени лица. Имам чувството, че са докарали целия реквизит на Стар Трек директно от снимачната площадка.
- Мога ли да видя поканата ви? - усмихва се гардеробиерката, дребно същество със синкави тънки очила и металически къдрици, през които надничат малки, извити рога. Тя проверява в тетрадката си и се връща с тежък комплект, увит с найлон. - Имате запазен костюм...
- Какво е това? - смръщвам вежди.
- Човекът пингвин.
- На такъв ли ви приличам! Кой го е избирал?
Тя свива притеснено рамене.
- Какво друго имате?
- Човекът паяк, Човекът гущер, Човекът желе, Кобалтовия човек, Мухата, първа и втора версия, Пришълеца, Байоник, Сайбърсоник, Морлок...