„Тук съм за малко и съм отдалече...“, повтарям си. Първо на български. После на английски. Курсорът продължава да мига настойчиво в края на двете точки. Хъм... защо не, по дяволите? Въвеждам изречението, натискам enter.
Вътре съм!
36. АНГО
- О, мили... - прошепна тя, отвръщайки на целувките ми с пъргав мокър език. - Не ми казвай, че тези неща те възбуждат! Няма да постъпиш с мен по този начин, нали? Не си такъв, нали? Обещай, че няма да ме наказваш! Никога!!
Кучката се въртеше край вратата и тънко цвилеше.
- Трябва да я изведа - въздъхна Даян.
- Ти по-добре недей излиза никъде! - рекох. - Сигурно ще те търсят.
От хладилника вееше безутешна пустота. Пресмятах какво ще ми трябва, за да забъркам някоя манджица. Добре, че е картата на брат ми! Май ще се наложи да се разделя с Голямата бяла лейди по-скоро, отколкото очаквам.
- Имаш ли пари?
- Моля? - обърнах се.
Тя ми подаде издутата си червена чантичка.
- Виж, знам, че си без работа по моя вина. Изобщо не се притеснявай!
Капакът й се откопча от само себе си. Беше натъпкана с банкноти.
- Забърсах няколко хиляди от Йенс. Нали им върнах псето все пак.
- От Йенс?!
- Изобщо не спориха, предвид сумата, която им поискаха отначало. Щяха да се изръсят и повече, тъпкани са с мангизи, но исках да приключа час по-скоро с тази история. Половината ти се полага по право. Макар че не ти ли се струва много еснафско, когато двама души са заедно, да имат отделни сметки?
И да мислех, и да не мислех, вече се бях накиснал до гуша! Нямаше връщане назад. Отскубнах една стотачка, закачих каишката на Лили и изхвърчах. На улицата инстинктивно се заозъртах, първата ми мисъл беше, че трябва да разкараме червения миникупър, който сякаш крещеше: тук съм, тук съм! - някъде по-далеч. Изчаках Лили да си свърши работата и като се убедих, че никой не ме наблюдава осъдително, отминах, зарязвайки синкавото й лайно на тротоара. Голямата бяла лейди си беше на мястото. Вече не се налагаше да я продавам толкова спешно.
Вързах Лили пред супермаркета, но предвид печалния ми опит изскачах през пет минути да проверявам дали не е изчезнала. Събирах от рафтовете всичко, за което се сетя, като че ли се готвех за дълга обсада. Излязох от магазина с два чудовищни плика. Дозаредих от съседния дюкян за спиртни напитки, захапах края на каишката и се повлякох обратно към къщи. Точно пред входа усетих как стъпвам върху нещо меко и лепкаво. Погледнах крака си: лайното на Лили се беше размазало по цялата ми подметка.
Бог вижда!
Закарах миникупъра в един паркинг на 72-ра, като предплатих за две седмици. Следобед пак се отдадохме на секс, пихме Sauvignon Blanc, ядохме от леко смачканите ягоди, привечер направих кюфтета със сос и картофена салата.
- Колко вкусно готвиш, Енгъс! - блажено продума тя, облизвайки мазните си пръсти. - Какво им слагаш на тия meat balls, та ухаят така възбуждащо?
От време на време се сещах за хората на каишката. Бяха вдигнали цяла стачка заради мен! Или поне така твърдяха официално. Предполагах, че Сретен ми е обиден до смърт, защото не се обаждаше никакъв. Ама че говедо излязох, загриза ме съвестта. Трябваше поне да се отбия да ги видя.