- Не! - отсече Даян. - Забрави! Повече нищо общо с този окаян бизнес! Или смяташ отново да хукнеш подир псетата? Трябва да си намериш нещо достойно за твоя интелект, мили!
Ако трябва да съм честен, през тези дни не мислех за никаква работа. Дори забравих да проверявам пощенската кутия. Може би бях изпуснал ценни оферти? Не ми пукаше! Решихме на първо време да не си подаваме носа навън, докато суматохата не утихне, каквото и да означаваше това. Продължаваше да ми е кофти заради хората на каишката, но Даян също беше зарязала своите, с които я свързваха много повече неща. В лагуната на любовното щастие, мислех си, или в гьола, според гледната точка, винаги се слиза по хлъзгавите стъпала на предателството!
Излизах само за да местя Голямата бяла лейди вечер, когато миеха улиците, и сутрин, да извеждам кучката по нужда. Второто беше по-рисковано. Имах авангардния план да я водя за тази цел на покрива, но вратата се оказа заключена. Идеята да се облекчава в една от големите саксии с изсъхнала пръст, подредени върху решетката под прозореца, също не даде резултат.
- Е, да, малко е капризна - съгласи се Даян. - Но иначе е мила, нали? Подариха ми я преди три години. Джефри Сянката я домъкна отнякъде, съвсем мъничка. Макар да бях израснала сред кучета, досега си нямах мое, като изключим, разбира се, Тери, моят спасител. Но той си беше в някакъв друг свят. Страхувах се, че може да ревнува или още по-лошо, да се почувства самотен и изоставен. Вече знам, че между животните и техните стопани възникват метафизични връзки, които продължават и след смъртта. Особено след смъртта! Беше толкова дребна, кльощава и сива като прилеп. Но Тери я прие. Сънувах го да я носи за врата като малко пуделче! Сега вече е голя-ма... - тя почеса Лили между ушите. - Мисля, че тя те харесва, Енгъс. Досега не е излизала с друг човек освен с мен, но веднага те прие. Животните имат интуиция.
Тези дни температурите не падаха под 90° по фаренхайт, дори през нощта. Климатикът тракаше и духаше без особена полза. Потта се изпаряваше от телата ни, завърташе се обратно във въздуха, за да избие отново през порите на кожата ни. Бяхме разпънали дивана в хола, разпръсвайки наоколо чаши, купички с лед и бутилки вино. От време на време готвех гол пред печката и оставях чиниите да се трупат в умивалника. Даян не ги изми нито веднъж. Сякаш предчувстваше, че безметежното ни съществуване може да свърши всеки миг, и държеше да не губи нито секунда в ежедневни суетни. Затова пък можеше да прекарва с часове в банята: да търка петите си, да изрязва кожичките около пръстите си, да епилира всяко кътче на кожата си с маниакална педантичност. Следите от тази дейност се трупаха в ъгълчетата на ваната, насищайки пространството със знаци на интимност.
МИЛИ, ИЗЛИЗАМ ДА РАЗХОДЯ ЛИЛИ
Бележката стоеше върху бара, надраскана с едри широки букви. Ядосах се: толкова ли не можеше да ме изчака да се събудя! Елементарна предпазливост. От няколко дена ми мрънкаше... Имала нужда от глътка въздух. На ти сега! Обхвана ме гадно предчувствие. После си казах: не ставай параноичен! Всичко ще бъде окей. Реших да направя нещо за закуска, докато чакам. Сложих четири яйца на печката и засякох три минути...
Ослушвам се да чуя стъпките ѝ. Но ето, минава половин час, а нея я няма. Водата е извряла, яйцата подскачат по сухото и нажежено дъно. Изпуснал съм ги! Къде си, Даян? Къде си, скъпа?
Пробвах да я търся на мобилния, но беше изключен.
Малко по-късно го открих, забравен върху камината. Имаше шанс да се е забила по магазините на Амстердам Авеню. Можех да го повярвам. Колкото и лекомислено да бе това поведение, все пак беше за предпочитане пред всяка друга възможност. Яйцата бяха посинели от варене. Изядох две, с малко майонеза и бира. Надявах се алкохолът да притъпи тревогата ми, но всъщност само я размъти...
Не ме свърташе вкъщи, слязох на улицата. Заозъртах се в двете посоки. Струваше ми се, че ще се зададе отнякъде всеки миг. Скоро обаче се простих и с тази илюзия. Отскочих до гаража на 72-ра, където бях скрил червената й количка. Там си беше. Поседях вътре няколко минути, вдишвайки жадно остатъците от уханието й. После се сетих, че Даян нямаше ключ и ако случайно се е върнала, ще трябва да виси пред входа. Хукнах обратно, но нея, естествено, я нямаше. Вече не се съмнявах, че ония изроди са я спипали. Знаех си, беше твърде хубаво, за да трае по-дълго. Всичко на този свят се плаща.
Най-вече щастието!
Поляната гъмжеше от народ. Цялото бюро беше тук заедно с много от редовите членове. Бяха надонесли храна, термоси с кафе и хладилни чанти с безалкохолни и бира. Дрънкаха китари. Доброволците, които доскоро събираха подписи, сега канеха минувачите да се присъединят към купона. Хората на каишката може би имаха повод да се веселят, но аз не бях част от празника им. Промъквах се край дърветата с мрачно, напрегнато лице като диверсант.