Не ми беше лесно да се реша на тази стъпка. Съзнавах, че бях дезертирал от борбата в името на индивидуалното си щастие. Никога не бях възприемал сериозно нито каузата им, нито професията им. И все пак не виждах кой друг можеше да ми помогне в тази ситуация. Бях обърнал две-три питиета за кураж преди това, бях съчинил някакво нелепо оправдание, но изведнъж почувствах, че не мога да направя и крачка по-нататък. Толкова тъпо ми стана! Стърчах зад един храст в периферията на поляната и гледах. Може би щях просто да си тръгна, ако съдбата на Даян внезапно не ми се беше разкрила с потресаваща сила. Мярна се сянката на зловещата кула, после видях и самата нея, зъзнеща в тъмната шахта, чисто гола, обкръжена от ръмжащи, свирепи морди. Раните по тялото й отново цъфтяха, а кръвта се смесваше със сълзите й.
„Енгъс! Енгъс!“, кънтят воплите й.
- Енгъс! - сепна ме дружелюбен глас.
Обърнах глава: Натали, онази от Беларус.
- Къде се губиш, тап!? - по-скоро риторично възкликна тя. - Ние победихме!
- Победихме? - глуповато повторих.
- Да, днес всички агенции в Манхатън подписаха договори с нас. Признати сме официално. Най-големият синдикат на кучешките разводачи в историята! Ти също си възстановен на работа. Не се ли радваш? Хайде, ела!
Тя ме поведе през навалицата.
- Вижте кой се появи!
- Здравейте, другари - поздравих ги с интонация, на която най-точно би прилягало определението „минорна“.
Разговорите секнаха за миг, сякаш някой беше гръмнал празна кесия от пуканки, но почти веднага потекоха отново. Само Сретен и седналата до него Умбрела останаха мълчаливо втренчени в мен. Очаквах да се излее обвинителна тирада и вече се стягах за отпор. Обаче нищо подобно не последва. Двамата запазиха ледено спокойствие, което ме обърка още повече.
- Защо ли не се изненадвам? - подхвърли саркастично той.
- Вижте - подех решително, - знам, че ви дължа обяснение...
- Запази си го! - прекъсна ме Сретен. - Ние да не сме военен трибунал. Важното е, че делото победи. Дори можеш да се върнеш на работа. Макар че лично аз не те съветвам. Ти си способен човек. Сигурен съм, че ще намериш реализация в далеч по-престижни области.
- Където солидарността между хората не е толкова важна... - допълни снизходително Умбрела, поклащайки кръглата си черна глава.
Не ми стана добре от тези думи; предпочитах да ме обвинят директно в измяна, престъпно лекомислие или каквото там им хрумне. Сега излизаше, че просто са ме отписали.
- Догстерите ми устроиха капан - продължих по сценария. - Опитаха се да ме натопят, че съм отвлякъл Зукеро, за да компрометират стачката. Подлият им план се провали обаче. Благодарение на Даян Прингъл!
- Чухме, че кучето е било върнато на стопаните - кимна Сретен.
- Тя го върна! - натъртих.
- Защо?
Нямах готов отговор, но след кратко замисляне казах:
- По лични причини.
- Аха... - двамата се спогледаха.
- Ако си мислите, че ще се предадат толкова лесно, лъжете се! - бързо продължих. - Сигурно замислят нови провокации. Тази сутрин отвлякоха Даян. Предполагам, че са я затворили в кулата...
- Чакай малко, каква кула? - намръщи се Умбрела.
- Така нареченият пансион. Където държат откраднатите псета! Не сте ли чували? Някъде в Бронкс... Крепостта на Мерл. Подлагат животните на системни мъчения, за да изнудват стопаните им. Или ги продават за опити. Ако това лъсне, с тях е свършено.
- Хъм - присви очи Сретен, - за пръв път чувам.
- Няма такова нещо - обади се неочаквано Умбрела. -Аз съм работила в пансиона на Мерл. Намира се в Горен Манхатън, в дома му. Доста е луксозен, но се махнах, за-щото ми плащаше жълти стотинки. Самият Мерл може и да не е стока, но никога не съм видяла да мъчат животните. Напротив, това е нещо като визитната му картичка.
Зяпнах.
- Кой ти е казал тази глупост? - попита Сретен.
- Самата Даян!
- Виж, не знам защо, но ми се струва, че отново искаш да ни използваш, за да разрешиш някакви лично твои проблеми.
- Благодарение на моя случай спечелихте признание - казах с укор.
- Но сега случаят е съвсем друг. Имаме споразумение с догстерите да не си пречим взаимно. Не виждам основание да се намесваме. Според мен става дума за някакви техни вътрешни интриги. Стой по-далеч от тях, съветвам те.
- Но те отвлякоха Даян! - повторих отчаяно.
- Ех, брате бугарино - Сретен сложи ръка на рамото ми. - Казах ти да не се занимаваш с нея, нали? Обърни се към полицията. Това не е наша работа.