- Добре дошъл отново сред нас, Нед! - Лейланд изниква някъде по тъча на периферното ми зрение. - Това, което се случи, наистина е ужасно, но може би крие и някои ценни поуки...
Не знам дали това е точната дума. Ако имаше някаква поука, тя си беше останала за Курц, на когото в този момент изобщо не му трябваше. Не мисля, че в живота на когото и да било има някаква поука. Всеки опит е уникален. Не може да бъде повторен. Нито за добро, нито за зло. Поуката може да се разкрие само дотолкова, доколкото ние самите се разпознаваме в него. От тази гледна точка, да, в случилото се имаше доста храна за мисли.
Но те едва ли щяха да им харесат.
- На първо място да внимаваме с алкохола - отбелязвам с мрачна ирония.
- Какво говориш!? Алкохолът изобщо не може да бъде решение. Само прави нещата по-лоши. Задълбочава ги! Докато станат необратими...
- Именно - кимам.
Ама че кретени, мисля си, безспорно най-голямото наказание би било, ако трябва да прекарам остатъка от живота си в шибаната им компания. В това е най-голямата поука!
- Но ти вече си го преодолял, нали? - включва се Бланко.
- А вие?
Тримата си разменят бързи погледи.
- О, да, да, напълно! Затваряме тази страница.
- В известен смисъл дори е по-добре, че се случва сега - додава Лейланд, - отколкото на един по-късен етап, когато щетите биха били непоправими.
Затваряли страницата, мръсниците! Дори избягват да споменават името му като провалил се роднина, от когото се срамуват. Колко са чевръсти! Не, не бързайте да отписвате стария Курц! Кълна се в брадата на пророка, че няма да го забравите толкова лесно! И не казвайте, че сте го преодолели! Какво знаете вие за щетите? Може пък и вече да са непоправими?...
- Имаме, общо взето, добри новини за теб - обажда се Бланко.
Мей се полюшва в креслото зад необятното си бюро, изучавайки ме със смесица от погнуса и недоумение. Не смятам да се връзвам на тези грижливо шлифовани трикове и кръстосвам небрежно крака.
- Предполагам, ще ти олекне да научиш, че не смятаме да те държим пряко отговорен за този нелеп инцидент в Детройт - продължава предпазливо Лейланд. - Предвид качествата и лоялността, която си демонстрирал досега...
- По този въпрос - заявявам - не може да има две мнения!
Креслото на Мей рязко скръцва.
- Оценяваме високото ти самочувствие и вътрешна увереност - намесва се Бланко. - Иначе не би бил част от нашия тим. Налага се да те уведомя обаче, че тази година няма да бъдеш промоутнат, което впрочем важи за 95 процента от служителите ни, така че не бива да го възприемаш лично. Нашата политика в това отношение еволюира към по-консервативна рамка в съответствие със здравата пазарна логика. Обратното създава погрешни очаквания и подкопава състезателния дух във фирмата. Хората свикват с мисълта, че стига пърформънсът им да е на ниво, доходите им ще вървят автоматично нагоре. Но това съвсем не е задължително! Напротив, предполага се, че след като работят за такава първокласна институция, пърформънсът им винаги следва да е на ниво. Иначе защо, по дяволите, получават изобщо заплата? И то не каква да е...
Той стрелва крадешком Мей, за чиито уши очевидно е предназначена тази мазна реч. Одобрително сумтене:
- Не, не каква да е!
- Трябва да гориш, приятелю! Да живееш с вибрациите на фирмата! Не знам дали ме разбираш. Не говоря за цифри и резултати. Резултатите няма да закъснеят, ако другото е налице. Отдаденост, Нед! Това е ключът. И не е ли странно как хора със значително по-скромни способности, ала милеещи за компанията си, могат да постигнат много повече от други, далеч по-надарени, ала хладни и дълбоко в себе си безразлични към организма, който ги приютява? Жалко е! Не се заблуждаваме, естествено, че всичките ни служители могат да изпитват подобна отдаденост. Това също е специфична дарба. Но дори само един процент да горят истински, ще бъдем щастливи да ги възнаградим!
- Един процент са напълно достатъчно! - съгласява се Мей.
- Ти получи ценен урок, Нед - продължава да каканиже Бланко. - Само гол професионализъм не стига. Когато фирмата стане част от теб, може би ще развиеш по-силна интуиция за подводните камъни. Защото това вече ще бъде и твоят кораб! А дотогава ще продължиш да работиш под ръководството на по-зрели и опитни партньори по проекти, които преценим, че отговарят на силите ти, и ако догодина по същото време не си ни разочаровал, може би ще проведем един по-различен разговор.