- Браво, браво! - приплясква Мей с върха на пръстите си. - Опитай се да запомниш това, което каза току-що. Искам да ми го запишеш. Ще наредя да го включат в новата дипляна със символа на компанията, която ще разпространя на следващото общо събрание.
- О, Мей, просто така ми дойде - зачервява се от щастие Бланко, за сметка на Лейланд, който изглежда посивял и нервно хапе устната си.
- Да, виждам, че гориш! Продължавай да гориш все така и скоро ще светиш в управителния съвет!
- Духайте го!
Нещо прескача през тримата като сянката на уплашена улична котка.
- Той каза нещо! - възкликва Мей.
- Какво каза, Нед? - обръща се Лейланд.
- Ти май не разбра... - обажда се Бланко. - Оставаш на работа.
- Чудо голямо! - повдигам вежди.
- Запазваш позицията си, Нед! - повтаря Бланко отчаяно.
- Не, не каза това! - вряква Мей.
- Какво? - двамата автоматично извръщат глави към него.
- Д-д-д-д-руго каза, друго!!
Напъва се да го възпроизведе, ала невидима бариера сякаш блокира достъпа му до този дял на паметта. Куфалницата му се зачервява, едната му ноздра потрепва като клапанче на тенджера под налягане. Бързам да го изпреваря, преди да е гръмнала:
- Джентълмени, само си губите времето! На ваше място бих се тревожил за далеч по-реални неща.
- Например? - язвително подхвърля Бланко.
- Да речем, за финансовите отчети на Стийл Уъркс. Или на Сити-Корп. Или на медицинския картел Мертел. Да продължавам ли със сензационното поглъщане на Оливър от Парсън? И още куп сделки в Източна Европа?
Мей изпуска парата с тънко свистене:
- Какво!?
- Доколкото знам - усмихвам се широко, - това са все наши клиенти.
- Какви ги дрънка вашето протеже?
- Нямам идея - прошепва Лейланд.
Бланко само повдига съкрушено рамене.
- Не се правете на три и половина! Знаете по-добре от мен, че всеки бизнес има сенчеста страна, която, осветена в неподходящ момент, може да съсипе всяка компания. Говоря за камъчетата, които обръщат каруцата. Някой се е погрижил да ги събере. И сега могат да обърнат и танк!
Изваждам сидито, което съм опекъл прясно-прясно в самолета, и го нанизвам триумфално на пръста си. Не съм го репетирал, но ще излъжа, ако кажа, че не съм си представял този момент.
- Ето, тикви! За да се убедите, че не си дрънкам просто така. Имайте предвид, че това е само половината! Оригиналният носител се пази на сигурно място. Ако ми се случи нещо междувременно, заминава директно, където трябва.
Тъй като никой от двамата не посяга да го извади, навеждам се напред и го поднасям на Мей. Той поема диска с два пръста, унилият му фасон се оглежда в гладката повърхност.
- Откъде имаш тази информация?
- От този, когото винаги сте мразили!
- Моля?!
- Човекът, който трябваше да седи на твоето място! Но вместо това сте прогонили отвъд океана, в дивите дебри на нововъзникващите пазари.
- Говори за Курц! - възкликва Бланко.
- Аха, светна ли ви! Мислехте си, че сте се отървали от него завинаги? Но той е тук, в мое лице и този път няма да си тръгне, преди да е получил своето!
- Копелето! - удря с юмрук Мей. - Подозирах, че крои нещо! Тези книжки, дето ги пише само да хвърля прах в очите... И да ме дразни, естествено!
- Типичен пример за синдром на корпоративния срив! -подхваща Бланко. - Компаниите са като семействата: петнайсет години е оптималният срок на съжителството. По-нататък партньорите започват да трупат неприязън и огорчение, докато накрая така се намразват, че подсъзнателно търсят начини да се унищожат.
- Млъкни, тъпако! - прекъсва го Мей. - Ти откога работиш тук, а? Може би също си пипнал този синдром? Ти и глупакът до теб! Лоялен бил, а? - прави широк жест към мен. - Предвидим, стабилен. Можело да се разчита на него. Team-worker, а? Да, чудесен тим е спретнал! И какво сега, колко милиона искаш? Пет, десет, сто!!!
- Мей - отбелязвам колкото се може по-спокойно, - характерът на твоите предположения напълно издава низката ти природа. От лошо тесто си замесен, колкото и да се гордееш с произхода си. Аз не съм алчен и ще ти го докажа. Нито драпам за постове, макар че какво би казал, ако поискам да седна в креслото ти например? Но вече не ми пука. Искам единствено свободата си. Това ще ви струва ни повече, ни по-малко от 1 000 000 долара. Едва ли ще ви затрудни особено.
- И как ги изчисли? - злобно процежда Мей.
- Заповядай, увери се сам. Направи сметка колко ще ти струва, ако попадне в папките на прокурора Шпицър. Ако прецениш, че искам твърде малко, можем и да го обсъдим. На мое място, сигурен съм, щеше да прибавиш още някоя нула. Но това не е в моя стил. Не смятам да вегетирам цял живот върху торба лесни мангизи. Действа разрушително на морала и здравето.