- Мога ли да я посетя? - попитах плахо.
- Изключено! - отсече Мерл. - В момента се стабилизира. Всяка нова емоция само ще влоши състоянието й. Но мога да те уверя, че не й липсва нищо. Да, много реномирано заведение.
- Само да я зърна! - примолих се.
- Не - беше непоколебим.
- Може би след като се стабилизира? - не се предавах.
Той ме изгледа втренчено.
- Тогава изобщо няма да те познава - бавно продума той. - Нито пък ти нея. Всеки път излиза оттам напълно променена. Нито мислите, нито чувствата, нито вкусовете й вече са същите. Дори визуално, бих казал, не е същата. Съвсем нов човек! Сори. Знам, че ти е тежко. Предполагам, че изпитваш нещо към нея. Не можеш да си представиш обаче какво значи всичко това за един баща!
- Даян ти е дъщеря!!
- Единствена - брадичката му потрепери. - Майка й почина преди доста време. Отгледах я сам...
Напуши ме горчив смях като тежък, задушлив газ. Беше ме пратила за зелен хайвер. Пак! Но в сърцето ми нямаше гняв. Нито преливаше от наранена гордост. Бих ѝ простил всичко. Мъчех се да си представя каква е била преди и каква ще бъде след няколко месеца. Да си припомня лицето й, преди да заспи. Може би бях пропуснал да забележа нещо важно?
- А случайно да знаеш къде е колата й? - подхвърли Мерл.
„Колата ли?“, не можах да превключа веднага. Стори ми се нещо толкова странично и незначително, че машинално извадих ключовете и ги оставих на масата. Казах му къде сме я прибрали.
- Ммм, много добре... - примлясна той, като побърза да ги прибере. - Тя е много привързана към малката си количка.
Някаква мисъл шавна в мозъка ми, но се скри, преди да съм я хванал.
- Малко ми е неудобно да повдигам въпроса... - продължи той с лукави извивки, сякаш замяташе ласо, - но ми се виждаш свестен тип, който не би задържал нещо чуждо. Преди да избяга, Даян взе известна сума, немалка сума, всъщност зависи от гледната точка, която принадлежи на синдикалната каса. Не й е за пръв път. Та, ако имаш представа къде може да са тези пари?... Лечението й струва цяло състояние!
Деловият обрат на разговора леко ме озадачи. Не ставаше дума толкова за парите, колкото за някаква частица от нея, която все още ми принадлежеше. Нашата обща сметка. Нещо ми подсказваше да не бързам да я закривам.
- Съжалявам, но ще трябва да се обърнете лично към нея.
- В момента не е особено контактна - изсумтя той и след като се убеди, че няма да изкопни нищо повече от мен, въздъхна: - Както и да е... Може пък и да си спомни къде ги е скрила?
Долових скрита заплаха. Мерл се изправи и почти ме изтика от стаята с шкембето си. Нещо се движеше зад бледото му отпуснато лице. Беше бесен, усещах го. Излъчваше тъмна тектонична енергия, която можеше да се отключи всеки миг. И тогава изведнъж прозрях, че няма нещо, което да не беше способен да извърши... Побиха ме тръпки.
Той ме изпрати до входа и остана да гледа след мен.
- Ей, Енгъс - настигна ме гласът му по пътеката. - Зарежи кучешкия бизнес! Не си струва...
39. НЕД
Анго е решил да проследи Мерл, за да открие клиниката, където е настанена (или затворена?) Даян. След сложни маневри сме наместили колата така, че да имаме видимост към кучешкия хотел, без да се набиваме на очи. Нямам идея колко ще продължи. Нито пък той. Липсват само поничките, за да се впишем изцяло в ролята на окаяни ченгета, дебнещи разпределителя на кварталната дрога. Спим на смени, пикаем на смени; от време на време някой отскача до пицарията на ъгъла на 142-ра и Амстердам Авеню или до китайския на Бродуей, за да попълним запасите си. Носим цяла торба дискове от къщи. Налага се обаче да ги слушаме на мизерния ми дискмен, тъй като колата е оборудвана само с допотопен радиокасетофон. Брат ми постоянно върти диска на някой си Бен Мартин, с който се е сдобил в мое отсъствие. Нищо особено, ако съм честен, но за него, изглежда, има висока емоционална стойност.
Мерл излиза само за да разходи питомците си до тесния парк по брега на Хъдзън. Честта да го следя се пада на мен, понеже не ме познавал. Вече едва ли е така. Влача се подир него от три дена! Знам разписанието му наизуст. Често присяда на някоя пейка и зяпа сивата река, по която сноват малки лодки или се влачат шлепове като трупове на хипопотами. Не общува с никого. Прибира се по същия път. От време на време един кльощав тип, който май живее у тях, ходи на пазар до близкия супер. Понякога се отбиват хора, за да вземат или оставят кучетата си. От страховитата му банда няма и помен. Може би се е разпаднала? Или се спотайва някъде...