Никога не съм прекарвал толкова време насаме с Анго! Разказа ми как е намерил колата на татко. Отишъл при подлия индиец, когото бяхме натоварили да я продаде и да ни прати парите. Но в крайна сметка ни беше измамил. Брат ми се изправил като жив укор пред копелето и оня му поднесъл ключовете на тепсия. Браво! През всички тези години дори не бях пробвал да потърся правата ни. Смятах, че не си струва разправиите. Като разбрах колко й дават сега! Колата е изненадващо запазена. Изплувала от миналото като кит. Влизам вътре с боязън, сякаш може внезапно да се гмурне и да ме завлече обратно в бездната. Опитвам се да доловя следи от присъствието на татко, но е останала само миризмата на старите кожени седалки. Мисля си, ако беше купил някой Beatle, под напора на носталгията по 60-те, сега щяхме да имаме проблем с жизненото пространство.
- Виж, ако трябва да се връщаш на работа... - обажда се Анго.
- Не, не трябва! - прекъсвам го.
- Благодаря ти, че се нави да кесиш с мен...
- Малко разнообразие не вреди.
Истината е, че разполагам с доста свободно време...
От вчера по сметката ми в WSBT вече има един милион. Точно два часа след потвърждаване на транзакцията Мей и компания получават оригиналния носител с данните по куриер, заедно с декларацията за конфиденциалност, която съм подписал. Парите идват под формата на обезщетение за напускане на работа. Междувременно за CEO на новия мемориален фонд „Леополд Курц“, по мое лично настояване, е назначен Влад Бергер. Обадих му се, за да му честитя поста. Беше му дошло като гръм от ясно небе. „Важното е да имаш патрон на място...“, напомних му. Добре свършена работа!
- Какво ще правиш, ако я намериш? - подхвърлям.
- Не знам - Анго разперва ръце. - Просто не знам. Ще ми се да поживея с нея... Поне известно време. Беше хубаво.
- Но тя е... болна!
- Искаш да кажеш луда. Вероятно, кой знае... - въздъхва той. - Не искам да мисля за нея по този начин. Ти не я познаваш. Забавна е, освен че е секси. И доста интелигентна, макар да няма системно образование. Била е лишена...
- Да, да, покъртителна история.
- Оценявам всичко, което правиш за мен, но иронията ти е неуместна! - стрелва ме накриво той. - Сигурно се боиш, с известно основание признавам, да не се наложи да живеем тримата заедно и да те натоваря не само с моята, но и с нейната издръжка. Искам да те успокоя, че не смятаме да ти досаждаме. В мига, когато тя излезе оттам, ще си потърсим друго място.
- Не те гоня, тап! Живей с нея, колкото искаш! - прекъсвам го раздразнено. - Но нито знаем къде е, нито в какво състояние. Само си фантазираш!
Анго потъва зад волана и демонстративно прихлупва шапката над очите си. Емблемата над козирката отново привлича погледа ми:
Dogs CAN fly with CANIMA!
Може би е време да поговорим сериозно. Ей, пич, защо не вземем да плюем на тая работа? Хващаме първия полет до Хаваите и яхваме гребена на вълната. Или до Рио? Докъдето си поискаме!! Току-що излязох в безсрочна отпуска и взех сто заплати накуп... Вместо това се пресягам към хартиената торба на задната седалка, измъквам парче пица и кутия кока-кола. Брат ми също иска. Пицата е изстинала, а колата се е стоплила. Дъвчем. Happy Dog's Inn, грее табелата пред къщата на Мерл. Щорите са спуснати. По улицата няма жива душа. Между веждите ми пъпли вадичка пот. Той обича тази жена, давам си сметка. Почти му завиждам. Ще ми се да можех да обичам така и аз.
- Видях татко... - внезапно изтърсва Анго.
Рязко дръпвам от сламката: газираната течност изпълва синусите ми и проканва през носа. Той ми подава невъзмутимо салфетката, в която току-що е избърсал мазните си пръсти.
- Имаш предвид баща ни?!
- В известен смисъл... - потвърждава Анго уклончиво. - На връщане от Филаделфия. Забих се в един пущинак. Бензинът ми свърши, спах в колата, а на сутринта открих съвсем наблизо бензиностанция. Той беше там.
- Татко?!
Срещам блуждаещия му поглед.
- И да, и не. Самото място беше много особено. Сякаш бях минал в друга реалност. Тази бензиностанция... Имах чувството, че съм я сънувал някога.
- Той ли беше, или не? - прекъсвам го.
- По е сложно - въздъхва той. - Менеше се. Като отражение върху вода. В един момент е той, в следващия - чужд човек. Сигурно ти се вижда смахнато?