Мерл сграбчва брадичката на Даян в лапата си.
- Виж тези стари муцуни! Запомни ги добре! Бяха готови да умрат за теб. Само за да зърнат очите ти, да чуят смеха ти. Но ти ги предаде. Предаде и мен. Нещо повече: отрече се! Направи ме за смях пред цял Манхатън. А някога бяхме семейство, Даян! Имахме своя малък бизнес. Своите малки радости... и болки, естествено. Своя малък свят. Вече нямаме нищо!!! Ти го унищожи! Открадна хляба на тези мъже, ограби усмивките им, но най-вече отмъкна мечтите им! Да, сви им ги като хладнокръвен джебчия! Сега те питам за последен път: защо?!
Погледът му спира върху мен, тежък и парещ като разтопено олово.
- Заради едно лайно!
- Това е брат му! Той няма нищо общо!
Каза го! Най-сетне го каза! Но Мерл не се впечатлява особено:
- Какво търси тогава тук, а? Явно са комбина, въртят си подлите игрички и си мислят, че ще им се размине. Къде е другият нехранимайко? Няма ли да дойде да ви спаси?
- Ще дойде, разбира се! - отвръщам дръзко. - И то не сам!
- Ха-ха, по-добре да побързат! Ще ги посрещнем, както подобава!
- Татко...
Юмрукът му се стоварва върху тенекиения плот на масата.
- Не ме наричай така! Не ме наричай никога повече така!!!
- Твоят свят не е мой! - избухва Даян. - Ти ми го натресе. Какъв избор съм имала? Нарочно ме лиши от образование, за да ме държиш на каишка!
- Ти беше принцеса!
- Кучешка принцеса!
- Кучка!
С един замах той насмита съдовете от масата, после се мята към печките и обръща казаните. Гласът му се катери през грохота:
- Сега доволна ли си? Доволна ли си?! Вече не те държа на каишка! Нито теб, нито когото и да било. Твоите приятелчета държат всички каишки! Но не задълго, ха-ха-ха! Скоро ще са празни, както и джобовете им. Ще могат само да се обесят на тях! - лицето му се гърчи като плондер, подритван от невидим крак: - Ще има достатъчно шибани празни каишки за всеки! Вървете, момчета! Вървете!
Дангалаците посягат към чувалите.
- Не! - стрелва се викът на Даян.
- Не я слушайте, тя ни предаде! Вървете!
- Животните не са ви криви за нищо, нещастници!
- Сори, малката... - извръща очи най-големият.
Нарамва чувала си и излиза. Другите поемат след него.
- Смешен плач! - изсумтява презрително Мерл. - Всички петове са само функция на своите господари. Никога не съм ги харесвал, а сега - още по-малко. Тези капризни, самодоволни същества, чиито лайна ни карат да събираме! Десет долара на час. Толкова получават шивачките в Третия свят за цяла седмица. О, да, ще има плач и скърцане на зъби! Нека! Нека бездушните лицемери, които ги развъждат в луксозните си апартаменти, почувстват болката! Нека усетят липсата! Може би това ще им помогне да си спомнят какво значи да страдаш.
- Сър! - отварям уста, без да съм сигурен какво точно трябва да последва, но думите сякаш потичат от само себе си: - Вашият социален анализ е интригуващ, а спектакълът, който разиграхте - наистина впечатляващ. Но ако си мислите, че ще ме заблудите, дълбоко грешите. Нараненото ви его няма нищо общо с онова, което се каните да извършите. Известно ми е, че сте го планирали отдавна с участието на заинтересувани финансови кръгове. Хладнокръвно и безмилостно. Няма смисъл да се правите на шут, поне пред мен. Макар и дълбоко да не одобрявам методите ви, не съм в състояние да ви попреча, нито смятам да влизам в ролята на закона, тъй като поради стечение на обстоятелствата може да се окаже, че съм брал плодове от дървото на същото престъпление като вас... Нека бог да ви съди!
Даян се блещи недоумяващо:
- Какви ги плещиш, Нед!?
Дървото на същото престъпление!
От кой съдебен архив го изкопах? Едва ли ще му хареса.
- Ти ли ще ми говориш за его, бе! - озъбва се Мерл само на сантиметри от лицето ми. - Пикльо!!
Челото му излъчва жега с дъх на сладникава пот. Сега ще ми отхапе носа! Но той само тръсва глава, сякаш отпъжда досадна муха, и отсича:
- Няма да обсъждам идиотските ти теории! Да свърш-ваме с тях! - кимва към типовете, които ни държат: - Водете ги в шахтата!
- Не, само не в шахтата! - писва Даян.
Изведнъж ме пронизва съзнанието за чудовищната несправедливост на това, което се случва. Докато брат ми се шматка, бог знае къде, аз щях да платя цялата цена за лекомислието му. Какво общо имах с този тип? С истеричната му дъщеря? С жалките кучешки междуособици в Сентръл Парк? Та аз съм УБЗГ! Имам цял милион на сметката. Живея на най-прекрасното място на света. Здрав съм, млад съм, в добра психическа форма, не страдам от разрушителни пороци.