Не е честно, по дяволите!
Мерл сритва ниска вратичка. Разнася се измъчен лай.
- Лили! - извиква Даян.
От ъгъла на тясната квадратна шахта се надига хърбава сянка. Пристъпва, олюлявайки се, към нас и рухва в краката ни. По тънката муцуна е избила пяна.
- Какво си направил, изрод такъв!
Даян се извива като змия и се хвърля към Мерл, забивайки зъби във вдигнатата му ръка. Той я перва с другата и тя отхвърча назад. От носа й руква черна вадичка.
- Добре, убий и мен! - прокънтява шахтата. - Проклет да си!
Клепачите на Лили потрепват конвулсивно и застиват. В изцъкленото й око трепва отблясъкът на далечна мълния. През разбития стъклен покрив надзърта късче облак с цвят на пепел.
- Неее, няма да го направя аз! - разнася се остър шепот като свистене от спукана гума. - Няма да позволя на призрака ти да ме преследва. Ако небето ти прости, и аз ще ти простя. Така харесва ли ти?
- Но аз няма да ти простя, никога!!! - просъсква тя, докато типовете ни завързват от двете страни на кабела, който пълзи по стената.
Долният му край е прекъснат малко преди да влезе в земята. Стягат здраво, мръсниците, без да жалят лентата. Сетне омотават веригата около вратовете ни и я закачат за една от скобите, придържащи кабела.
- Сър! - надигам глас. - Ако името Ексман ви говори нещо, прекратете това безумие начаса!
- И защо? - подигравателно изсумтява Мерл.
- Защото... - събирам сили; трябва да го кажа, това е единственият ни шанс. - Той е баща ми! Да, не ме гледай така! Ексман е мой баща. Лично той ми откри цялата далавера. И ако само косъм падне от главите ни, ще те попилее. Не ти се вярва, а? Обади му се. Питай го! Знам, че сте във връзка, командва те...
- Никой не може да ме командва! Не го познавам! -изревава Мерл и вдига пръст: - Сега всичко се решава там! От бащата на всички бащи!
Вратичката хлопва. Стъпките им се отдалечават в мрака.
Проследявам с поглед дебелата почерняла жица, водеща нагоре. Краят й свършва в основата на дълъг метален прът, изправен на върха на купола.
- Какво иска да каже с това? - измърморва Даян.
- Че сме вързани за жицата на гръмоотвода, предполагам.
В отвора над главите ни лумва нова светкавица. Успявам да преброя до десет, преди да чуем тътена й. Ако се вярва на старите хора, значи е паднала на около десет километра оттук. Изглежда далеч, но крачките на бурите са големи.
- Значи ако ни тресне...
- Свършено е! - изпреварвам я. - Ще изгорим като на електрически стол.
- А какво общо има Ексман?!
- Това е баща ми. Той знаеше какво ще се случи. Предрече го!
- Но нали баща ви е мъртъв!? Енгъс ми разказа как сте получили праха му по пощата. В една черна кутия...
- Така си мислех! Докато не го срещнах. Ексман, колко хитро, нали: бивш човек! Той работи за Сорос. Знаеш кой е Сорос, нали? Не би се доверил на случайни хора. Не го афишира. Мен ако питаш, има защо. Ексман е опасен човек. Лош човек, нищо че ми е баща. След като е нагласил смъртта си, може би е решил, че може да наглася и бъдещето. И да печели! Който контролира бъдещето, контролира пазара!
- Не разбирам! Мисля, че си твърде уплашен, Нед! Аз също. Дано Енгъс ни намери по-скоро...
Гърбът й излъчва трескава топлина. Усещам раздвижването на плешките й в отчаян напън да се освободи. Опитвам се да помогна, като удвоявам усилията ни. Продуктът на копелетата обаче е як. Може би е трябвало да го нарекат Iron Tape? Суперидея! Защо ли не им я продадох?
Отново светкавица! Този път успявам да преброя само до шест. Блясъкът й осветява труповете на Лили и още четири други нещастни псета. Ненормалник! Но размахът на гнева му е респектиращ. Обгръща ни като гореща пепел, избълвана от внезапно събуден вулкан. Бащата на всички бащи!
От дупката на купола руква дъжд. Водата е най-добрият проводник, сещам се. Не искам да умра! В мен има още хляб. Къде е тъпият ми брат? Той трябва да се пържи тук, не аз! Хлипането на Даян отключва стаената ми ярост.
- Този там, какъвто и да ти се пада, е глупак! Видя ли как побесня, като му казах, че Ексман командва парада. Естествено, че ще го командва! Да не би мозъкът му сам да е родил тази брилянтна схема? Сега, предполагам, се двоуми дали да му се обади и трепери. Но е твърде горделив и тъп, за да превъзмогне шибаното си его. Докато се освести, ще се изпържим като скариди!
В този момент лумва нова светкавица; трясъкът й идва почти мигновено.