Пусна го и се изправи. Дръмънд вече не се усмихваше. Очите му се взираха в собственото му мрачно бъдеще.
Бош закрачи надолу по склона. Видя Менденхол да се изкачва с фенерче в ръка.
— Идват — каза тя. — Как е той?
— Още диша. Как е окото ви?
— Извадих каквото ми беше влязло. Пари.
— Кажете им да ви прегледат, когато пристигнат.
Мина покрай нея и продължи надолу. По пътя извади джиесема си, за да се обади на дъщеря си.
Снежанка 2012
Бош набра домашния номер на Хенрик Йесперсен. В Копенхаген беше 19.00. Датчанинът отговори веднага.
— Хенрик? Обажда се Хари Бош от Лос Анджелис.
— Как сте, детектив Бош? Имате ли новини за Анеке?
Гласът му звучеше някак странно, сякаш Хенрик се задъхваше. Сякаш усещаше, че това е обаждането, което е чакал двайсет години. Бош не го накара да чака повече.
— Арестувахме убиеца на сестра ви, Хенрик. Исках да…
— Endelig4!
Бош не знаеше какво означава това на датски, но възклицанието някак си едновременно изразяваше изненада и облекчение. Последва дълго мълчание и той предположи, че събеседникът му, който се намираше на половин свят разстояние, се е разплакал. Беше му се случвало и преди, когато лично съобщаваше такава новина. В този случай бе помолил да отиде в Дания и лично да разкаже всичко на Хенрик Йесперсен, но О’Тул отхвърли искането му. Лейтенантът все още страдаше след отрицателния резултат от докладната му. Менденхол от БПС беше обявила обвиненията му срещу Бош за безпочвени.
— Извинявайте, детектив — каза Хенрик. — Разбирате ли, много съм развълнуван. Кой е убиецът на сестра ми?
— Казва се Джон Джеймс Дръмънд. Не го е познавала.
Тъй като не последва отговор, Хари запълни тишината.
— Хенрик, може да се появят журналистически материали за ареста. Сключих сделка с един репортер от „Берлингске Тидене“ в Копенхаген и той ми помогна в разследването. Трябва да му се обадя.
Отново мълчание.
— Хенрик, Чувате ли ме?…
— Този Дръмънд… защо я е убил?
— Защото е смятал, че така ще си спечели благоразположението на един изключително влиятелен човек. Това им е помогнало да прикрият друго престъпление срещу сестра ви.
— Той в затвора ли е?
— Не още. В болница е, обаче скоро ще го преместят в затворническата болница.
— В болница ли? Ранихте ли го?
Бош разбираше чувствата, които се крият зад този въпрос. Долавяше надеждата.
— Не, Хенрик. Той се опита да избяга. С хеликоптер. И се разби. Никога повече няма да може да ходи. Гръбначният му стълб е счупен. Лекарите смятат, че е парализиран от шията надолу.
— Според мен това е добре. Вие как смятате?
Хари не се поколеба.
— Да, Хенрик, аз също смятам така.
— Казвате, че убийството на Анеке му е донесло власт. Какво имате предвид?
През следващите петнайсет минути Бош обобщи историята от гледната точка на съучастниците. Кои са и какво са извършили. Военното престъпление, за което е споменала Анеке. Завърши с края на следствието — смъртта на Банкс, Даулър и Козгроув и изпълнението на заповедите за обиск на два имота и един склад, притежавани или наети от Дръмънд в окръг Станислаус.
— Намерихме дневник, в който сестра ви е описвала хода на разследването си. Дръмънд поръчал да го преведат още отдавна. Явно е използвал различни преводачи за отделните части, за да не може никой да научи цялата история. Той беше ченге и сигурно е излъгал, че материалите са свързани със случай, върху който работи. Сега този превод е при нас и дневникът обхваща всичко още от случилото се на кораба — или поне каквото си е спомняла тя. Според нас е бил в хотелската й стая и Дръмънд го е откраднал, след като я е убил. Това е едно от нещата, чрез които е контролирал другите си съучастници от кораба.
— Може ли да получа този дневник?
— Не още, Хенрик, но ще го копирам и ще ви го пратя. Когато се стигне до съдебен процес, той ще е едно от веществените ни доказателства. Отчасти това е и причината да ви се обадя. Ще ми трябват образци от почерка на сестра ви, за да потвърдим автентичността на дневника. Имате ли писма от нея или нещо друго с нейния почерк?
— Да, имам няколко писма. Може ли да ви пратя копия? Те са много важни за мен. Нищо друго не ми остана от сестра ми. Само те и нейните снимки.