— Ще запечатам едно от тия две писма в плика и ще го пусна в пощенска кутия веднага щом си тръгна оттук. Ти ще решиш кое от двете да бъде.
Колман се наведе напред и Бош чу оковите му да издрънчават в облегалката на металния стол. Беше толкова едър, че все едно носеше раменни протектори на лайнбекър под сивия затворнически гащеризон.
— К’ви ги плямпаш бе, кука? Не мо’а да ги прочета тея пущини.
Хари се отпусна назад и обърна писмата към себе си.
— Е, адресирани са до комисията по предсрочно освобождаване. Едното те представя в много добра светлина. Пише, че се разкайваш за престъпленията, които си извършил, и че ми съдействаш за разкриването на старо убийство. Свършва с…
— За нищо нема да ти съдействам. Нема да ме направиш доносник. И глей си затваряй шибаната уста за тая работа.
— Свършва с това, че препоръчвам да те освободят предсрочно.
Бош остави писмото и насочи вниманието си към другото.
— Виж, това второто не те представя в толкова положителна светлина. Не се споменава нищо за разкаяние. Пише, че си отказал да съдействаш за разследване на убийство, за което разполагаш с важна информация. И накрая се казва, че полицейското звено за разузнаване в бандите е събрало сведения, според които Ролинг Сикстис чакат завръщането ти в цивилизацията, за да използват отново способностите ти за…
— Т’ва са врели-некипели! Т’ва е лъжа! Не можеш да я пратиш тая пущина!
Бош хладнокръвно сложи писмото на масата и започна да го сгъва, за да го пъхне в плика. И през цялото време гледаше Колман право в очите.
— Ти ли ще ми кажеш какво мога и какво не мога?! Не стават така нещата, Руфъс. Ти ми дай каквото искам и аз ще ти дам каквото искаш. Ето така стават нещата.
Прокара показалец по гънките на писмото и понечи да го пъхне в плика.
— За к’во убийство говориш?
Бош го погледна. Ето я и първата победа. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади снимка на Йесперсен, която беше уголемил от журналистическия й пропуск. После я повдигна към Колман.
— Бела мадама?! Нищо не знам за ник’ва убита бела мадама.
— Не съм казвал, че си ти.
— Тогава к’во пра’име тука, еба ти? Кога са я очистили?
— На първи май хиляда деветстотин деветдесет и втора.
Колман пресметна наум, поклати глава и се усмихна така, като че ли си имаше работа с дебил.
— Сбъркал си човека. Деве’десе и втора бех в Коркоран1 за петарка. Пукни се, кука.
— Знам точно какво си правил през деветдесет и втора. Да не си мислиш, че съм бил целия тоя път дотук, ако не знаех всичко за тебе?!
— Знам само, че не съм и припарвал до нек’ва убита бела мадама.
Бош поклати глава, за да покаже, че не оспорва думите му.
— Дай да ти го обясня набързо, Руфъс, защото искам да се срещна с още един човек тук, а после гоня самолет. Слушаш ли ме внимателно?
— Слушам те. Дай да чуем к’во ше ме будалкаш.
Детективът отново протегна снимката към него.
— Та значи става дума за преди двайсет години. В нощта на трийсети април срещу първи май хиляда деветстотин деветдесет и втора. Втората нощ на безредиците в Лос Анджелис. Анеке Йесперсен от Копенхаген е на Креншоу с фотоапаратите си. Прави снимки за един вестник в Дания.
— К’во се е мотала там, еба ти? Не е требвало да се мота там.
— Не споря, Руфъс. Само че е била там. И някой я е изправил до стената в една уличка, и я е гръмнал право в окото.
— Не съм аз и нищо не знам.
— Ясно ми е, че не си бил ти. Имаш идеално алиби. Бил си в затвора. Може ли да продължа?
— Да бе, човек, карай нататъка.
— Убиецът на Анеке Йесперсен е стрелял с берета. Открихме гилзата на местопрестъплението. По нея са останали характерни следи от берета, модел деветдесет и две.
Бош впери очи в Колман, за да се увери, че затворникът усеща накъде вървят нещата.
— Сега слушаш ли ме внимателно, Руфъс?
— Слушам те, ама не ми е ясно к’во искаш, еба ти.
— Пистолетът, с който е убита Анеке Йесперсен, така и не е намерен, извършителят не е разкрит. След четири години ти излизаш топъл-топъл от Коркоран, после те арестуват и те обвиняват в убийството на деветнайсетгодишния Уолтър Риджис, гангстер от противникова банда. Застрелял си го в лицето, както си е седял в едно заведение на Флорънс. Предполагаемият мотив е, че Риджис бил видян да продава крек на един от уличните ъгли в територията на Сикстис. Осъдили са те за това престъпление въз основа на многобройни свидетелски показания и на собствените ти признания. Единственото доказателство, което липсвало, бил пистолетът, с който си стрелял, берета, модел деветдесет и две. Оръжието така и не било открито. Загряваш ли какво искам?