Два часа след началото на това занимание, със схванати от повтарящите се движения гръб и врат.
Хари откри нещо, което изстреля адреналин в кръвта му. На 9 февруари 1992-ра един тийнейджър, обозначен във фиша като МГ — или „младши гангстер“ — от Ролинг Сикстис, бил спрян за скитничество на Флорънс и Креншоу. Името в шофьорската му книжка било Чарлз Уилям Уошбърн. Според фиша уличният му прякор бил Дребосъка. Шестнайсетгодишният младеж, висок метър шейсет и един, вече бил успял да се сдобие с характерната за Сикстис татуировка, надгробен камък с числото 60 на левия бицепс, означаваща вярност до смърт към бандата. Вниманието на Бош привлече адресът от шофьорската му книжка, Западна Шейсет и шеста улица. Когато нанесе мястото на картата, видя, че задната страна на сградата гледа към уличката, на която бяха убили Анеке Йесперсен. Уошбърн живееше на не повече от петнайсет метра от мястото, на което бяха открили трупа на журналистката.
Хари никога не беше работил в звено, занимаващо се конкретно с гангстери, но имаше опит с разследването на няколко свързани с банди убийства. Знаеше, че младшият гангстер е хлапе, нарочено за привличане, което още не е официален член на бандата. Приемането в нея си имаше цена — проява на квартална или гангстерска гордост, конкретна работа, демонстрация на преданост. Обикновено това означаваше извършване на насилие, понякога дори убийство. Всеки, който очистеше представител на противникова банда, моментално получаваше статут на пълноправен член.
Бош се отпусна назад и се опита да раздвижи схванатите мускули на раменете си. Замисли се за Чарлз Уошбърн. В началото на 1992-ра той е кандидат-гангстер и сигурно търси шанс да пробие. По-малко от три месеца след като полицията го спира и разпитва на Флорънс и Креншоу, в неговия квартал избухват безредици и на уличката зад дома му е застреляна чуждестранна фоторепортерка.
Прекалено голямо съвпадение, за да го пренебрегне. Хари протегна ръка към дневника на убийството, съставен преди двайсет години от Спецчастта за разследване на престъпления, извършени по време на безредиците, и помоли, без да се обръща:
— Чу, би ли ми проверил едно име?
— Един момент.
Партньорът му беше адски бърз на компютъра, докато компютърните умения на Бош бяха слаби. Чу редовно му проверяваше имена в база данните на Националния криминален информационен център.
Хари запрелиства дневника на убийството. Навремето не бяха провели пълноценно разследване, но все пак бяха покрили жилищните сгради на уличката. Намери тънкия сноп доклади и почна да чете имената.
— Добре, казвай — обади се Чу.
— Чарлз Уилям Уошбърн. Дата на раждане: четвърти седми седемдесет и пета.
— Роден на четвърти юли2.
Бош чу пръстите на партньора му да летят по клавиатурата. Междувременно откри доклада за адреса на Уошбърн на Западна Шейсет и шеста. На 20 юни 1992-ра, цели петдесет дни след убийството, двама детективи почукали на вратата и разговаряли с петдесет и четири годишната Мариън Уошбърн и трийсет и четири годишната Рита Уошбърн, майка и дъщеря. Не знаели нищо за убийството, извършено на уличката на 1 май. Разговорът бил кратък и любезен и обхващаше само един абзац от доклада. Не се споменаваше за трето поколение обитатели на къщата. Нито дума за шестнайсетгодишния Чарлз Уошбърн. Бош ядосано затвори папката.
— Намерих нещо — каза Чу.
Хари завъртя стола си и погледна към гърба му.
— Давай. Имам нужда от това нещо.
— Чарлз Уилям Уошбърн, известен като Дребосъка. Има дълъг списък с арести. Главно дрога, заплахи… Води му се и застрашаване живота на дете. Да видим, два срока в затвора и в момента е на свобода, обаче от юли се издирва за неплащане на издръжка за дете. Местонахождение — неизвестно.
Чу се обърна и го погледна.
— Кой е тоя, Хари?
— Един тип, когото трябва да проуча. Би ли го разпечатал?
— Дадено.
Партньорът му прати материала на общия принтер на отдела. Бош въведе паролата в телефона си и позвъни на Джорди Гант.
— Чарлз Уошбърн Дребосъка. Познаваш ли го?
— Дребосъка… хм, звучи ми… Задръж така.
Линията утихна и Хари чака близо минута, докато Гант се върне.