Върна се при компютъра и момичето изигра още един рунд. Не беше на служба и я нападна въоръжен крадец на коли. Тя го повали с изстрел в гърдите още щом той понечи да извади оръжието си. После успя да се сдържи, когато случаен минувач ненадейно се втурна към нея, размахал джиесема си, и й изкрещя:
— Какво направи?! Какво направи?!
Холоднак каза, че се е справила със ситуацията майсторски, и това като че ли я поободри. Той отново подчерта, че е впечатлен от стрелбата и светкавичните й решения.
Хари и Мади му благодариха за отделеното време и си тръгнаха, но докато излизаха, инструкторът викна:
— Майкъл Форманек!
И насочи показалец към Бош в жест, с който искаше да каже „Пипнах те“. Мади се засмя, макар да не знаеше, че говори за джаз. Бош се обърна, тръгна заднишком и вдигна ръце в знак, че се предава.
— Контрабасист от Сан Франциско — поясни приятелят му. — Страхотни импровизации. Трябва да си разшириш кръгозора, Хари. Не всеки достоен за слушане е мъртъв. Маделин, когато наближи следващият рожден ден на баща ти, обърни се към мене.
Бош му махна с ръка за довиждане.
25.
Отбиха се да обядват в кафетерията на Академията, чиито стени бяха украсени със сувенири на ЛАПУ, а сандвичите носеха имената на бивши началници на полицията и прочути ченгета, истински и измислени.
Мади си поръча бургер „Братън“, а Бош — „Джо Фрайди“3. Настроението на момичето, повдигнато от Холоднак в края на симулаторния сеанс, отново се развали и то се умълча.
— Я по-весело, миличка — опита се да я успокои Хари. — Това е просто симулатор. Като цяло ти се представи много добре. Чу какво каза инструкторът. Имаш три секунди да прецениш и да стреляш. Когато се случва в действителност, нещата сякаш се забавят. Стават… не знам… по-ясни.
Това явно не й направи впечатление. Той опита отново.
— Пък и лазерът на пистолета сигурно не е бил фокусиран съвсем точно.
— Много ти благодаря, тате. Това означава, че всичките ми попадения всъщност са били извън мишената, защото лазерът не е бил фокусиран.
— Не, аз…
— Трябва да си измия ръцете.
Рязко стана и тръгна към тоалетната. Бош си даде сметка, че е постъпил глупаво, приписвайки неточния й изстрел на настройките.
Докато я чакаше, погледна една поставена в рамка първа страница на „Лос Анджелис Таймс“, която висеше на стената над сепарето. Цялата й горна част беше посветена на престрелката на полицията със Симбионистката освободителна армия на кръстовището на Петдесет и четвърта улица и Комптън през 1974-та. Като млад патрулен полицай Бош регулираше трафика и участваше в овладяването на тълпата по време на смъртоносното сражение, а на другия ден стоеше на пост, докато ченгетата претърсваха развалините на изгорялата къща в търсене на останките на Пати Хърст.
За нейно щастие, богатата медийна наследница се беше намирала на друго място.
Мади се върна и изсумтя:
— Защо се бавят толкова?
— Спокойно — отвърна Хари. — Поръчахме преди не повече от пет минути.
— Тате, защо си станал полицай?
Неочакваната смяна на темата го свари неподготвен.
— По много причини.
— Като например?
Той се замисли. Дъщеря му задаваше този въпрос за втори път тази седмица. Разбираше, че е важно за нея.
— Лесният отговор е, че исках да закрилям и служа. Но понеже ме питаш ти, ще ти призная истината. Не, не изпитвах желание да закрилям и служа или пък да съм някакъв благотворителен държавен служител. Като се замисля, всъщност просто се стремях да закрилям себе си и да служа на себе си.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, току-що се бях върнал от Виетнамската война и такива като мене, нали разбираш, бивши войници, не се приемаха добре. Особено от хора на собствената ни възраст.
Бош се озърна, за да види дали им носят поръчката. Чакането започваше да изнервя и него. Той отново погледна дъщеря си.
— Разбираш ли, върнах се и не бях сигурен с какво ще се занимавам. Постъпих в Лос Анджелис Сити Колидж на Върмонт Авеню. Там почнахме да ходим с едно момиче и аз не му казах къде съм бил — нали разбираш, във Виетнам, — защото знаех, че може да има проблеми.
— Тя не ти ли видя татуировката?
Тунелният плъх на рамото му веднага би го издал.
— Не, не бяхме стигнали чак дотам. Изобщо не си бях събличал ризата пред нея. Обаче един ден след лекция минавахме през мензата и тя изневиделица ме попита защо съм толкова мълчалив… И не знам, просто реших, че моментът е подходящ, че мога да й разкрия тайната си. Помислих си, че тя ще го приеме, нали разбираш.
3
Уилям Джоузеф Братън — началник на ЛАПУ (2002–2009); Джо Фрайди — герой от сериала „Полицейска мрежа“. — Б. пр.