Гавин се ухили.
— След като ме молиш толкова мило.
Те му отвориха асансьора и след броени секунди той вече бе на долния етаж. Стоящите на пост черногвардейци премигнаха, щом видяха едночленния му ескорт. Без съмнение знаеха нарядите на стражата и знаеха, че не тази жена трябва да охранява Призмата, нито пък той трябва да бъде пазен само от един черногвардеец.
— Върховен лорд Призма — каза единият, висок червено-оранжев бихром, само на двайсет години и следователно много талантлив. — Може ли да ви придружа?
— Не, благодаря — отвърна Гавин. — Не можеш да ме опазиш от онова, което ме чака тук.
Беше казал на Кип, че Бялата се опитва да уравновесява силата на Призмата, но не му харесваше особено, когато го прави.
Влезе в съвещателната зала. Цветовете бяха пръснати безразборно около масата. За официални събития щяха да седят подредени: Подчервен, Червен, Оранжев, Жълт, Зелен, Син, Надвиолетов, Черен, Призма, Бяла. За срещи като тази обаче желанието да седнеш до приятел или изкушението да заемеш някой от по-удобните столове надделяваше над естествената склонност всеки път да седиш на едно и също място. Гавин намери последното свободно място, между Надвиолетовата — висока мършава парийка, казваше се Сада — и изнежения светлокож рутгарец с мъниста в брадата Клитос Сини.
Гавин беше казал на Кип, че всеки Цвят представлява страна, и това в по-голямата си част бе вярно. Всеки сатрап назначаваше по един Цвят. За повечето властници това бе най-важното решение, което взимаха през живота си. Но системата бе започнала да се руши още преди Войната на Лъжепризмата, когато Андрос Гайл с подкупи и изнудване си бе пробил път до мястото на Червен, макар че Кървавите горяни вече имаха един Цвят. Беше толкова безочлив, че открадна мястото от Рутгар, твърдейки, че ивицата блатисти рутгарски земи, които притежаваше родът Гайл, го прави валиден кандидат за рутгарското място.
Разбира се, след войната бе използвана подобна логика, за да лишат от място и Тирея.
Тук имаше толкова много преплетени и застъпващи се слоеве на лоялност, че на човек му се завиваше свят. Червения и Зеления бяха рутгарци и следователно имаше голяма вероятност да се обединят по всеки въпрос, засягащ Рутгар. Но Зеления също така бе братовчед на Джия Толвер, аборнейката, която бе Жълта. Аборнейците задушаваха търговията на Пария и Рутгар през Теснините, така че всеки търговски въпрос би ги накарал да се хванат за гушите, но за всичко друго можеше да се опитат да сформират блок. Подчервената бе Кървава горянка и съотечествениците ѝ в момента бяха в съюз с по-силните си рутгарски съседи, само че родителите ѝ бяха убити във войната от братята на Зеления. И така нататък. Всяка благородна фамилия в Седемте сатрапии правеше каквото ѝ е по силите да вмъкне поне един син или дъщеря в Хромария, ако не за друго, то поне за да се опитва да им пази гърбовете.
А всички в Спектъра на свой ред правеха каквото могат, за да пазят себе си. Семейни връзки, кланови връзки, връзки по нация или по цвят и идеологически връзки ги оплитаха отвсякъде. Цветовете бяха не по-малко политици, отколкото магове. За да те обявят за Цвят, трябваше да притежаваш определени хроматургични способности — Бялата се грижеше за това, — но след като това условие бъдеше изпълнено, немалко от местата намираха своите обитатели вследствие на движението на мулешки кервани със злато между знатните домове. Гавин знаеше, че е така от времето, когато собственият му баща бе влязъл в Спектъра.
Бялата заговори от инвалидната си количка:
— Моля за тишина. Нека в протокола бъде отбелязано, че всички Цветове, освен Червения, присъстват. — Те мразеха това. Мразеха, че не могат да се отърват от Андрос Гайл. Мразеха, че напук на всички обичаи той не бе присъствал на събрание от пет години и въпреки това настояваше гласът му да се брои. Мразеха, че праща гласа си по куриер, показвайки по този начин колко малко го интересува мнението им. Никакво красноречие не можеше да промени позицията на Андрос Гайл. Той разглеждаше и преценяваше всеки въпрос сам и взимаше решение, неповлияно от този цирк със събранията на Спектъра. Но освен че го мразеха, се и бояха от него.
Бялата каза:
— Лорд Призма, вие свикахте това събрание, затова оставям на вас да го ръководите.
Мислеше, че така ще му разстрои плановете. Че е станал прекалено независим. Че може да стане опасен, ако не му подръпне каишката.
„Внимавай, Орея. Когато ги душат, кучетата стават кротки… но вълците побесняват.“
Отношенията на Гавин със Спектъра винаги бяха трънливи. Разбира се, докато се възстановяваше след Разцепената скала, те го бяха лишили от титлата промахос и му бяха отнели контрола на армиите, както диктуваше обичаят. Само че не бяха сигурни дали той ще го позволи. Беше го позволил, тъй като още усвояваше новата си маскировка, но не изпитваше добри чувства към никой от Цветовете лично. Нито пък те изпитваха добри чувства към него. Беше живял прекалено дълго, беше станал прекалено могъщ. Нямаше нужда от тях и това ги плашеше.