Беше се провалил. Докато платформата се издигаше, мозъкът на Кип — вече незамъглен от ужаса — осъзна как го бе нарекла жената: Дундьо. Така го наричаше Овен. Нещо в Кип сякаш умря. Значи Овен бе прав. Отново.
Но когато се подаде от пода, видя, че мъжете и жените сега са облечени в празнични роби в собствения си Цвят — ослепително сапфиреносиньо, изумруденозелено, диамантеножълто, рубиненочервено. Изглеждаха ликуващи.
— Честито, кандидате! — каза наставница Варидос, като дойде да се включи в кръга.
Кип се взираше в нея онемял.
— Четири минути и дванайсет секунди. Трябва да се гордееш със себе си. Сигурна съм, че баща ти ще се гордее.
Говореше на език, който Кип май не разбираше. Да се гордее ли? Той се бе провалил. Беше посрамил и себе си, и баща си. Беше се предал. Яростта и объркването, насъбрани в него, изведнъж нямаше къде да се излеят и това го накара да се почувства глупаво.
— Аз се провалих — каза Кип.
— Всички се провалят! — рече невероятно мускулестият надвиолетов. — Ти се справи чудесно! Четири минути и дванайсет секунди! Аз издържах само минута и шест.
— Не разбирам — промълви Кип.
Приличащата на нимфа жълта се засмя.
— Така е замислено изпитанието. Ние всички сме се провалили.
Те го обградиха, мъжете го тупаха по гърба, жените го докосваха по ръката или рамото и всички го поздравяваха. Беше малко опияняващо толкова красиви хора да те приемат толкова сърдечно. Сега, когато мозъкът му работеше отново, той забеляза, че не са подбрали задължително мъже да представляват старите богове и жени за богините. Дали защото бяха стигнали толкова далеч, че това вече нямаше значение, или пък бе умишлена непочтителност?
— Вярно ли е? — обърна се Кип към наставница Варидос, която бе останала по-назад, за да не би някои от блъскащите се да я събори. — Всички ли се провалят?
Тя се усмихна.
— Почти всички. Целта не е да видим дали можеш да преминеш през изпитанието, а да разберем що за човек си. Освен това страхът разширява очите. Тези цветове, които видя да проблясват покрай теб, бяха истинското изпитание. Те ще ни кажат какво можеш да притегляш. Готов ли си да видиш резултатите си?
— Я чакайте. „Почти всички“ ли? Кой не се е провалил? — попита Кип.
Ликуващите мъже и жени притихнаха.
Старицата каза:
— Единственият човек през моя живот, който не използва въжето, беше…
Гавин. Кип си знаеше, че е така. Разбира се. Баща му бе единственият човек, направил онова, което никой друг не е могъл, което никой друг никога не е правил. Кип наистина го бе провалил.
— Чичо ти — довърши Наставницата.
„«Чичо» ми Гавин или чичо ми Дазен?“
Тя явно забеляза объркването му и добави:
— Чичо ти Дазен Гайл, който едва не унищожи нашия свят. Пример, който е по-добре да не следваш, нали?
Пак говореше на онзи друг език. След всичко, което Кип бе видял Гавин да прави, братът на Гавин бе човекът, издържал изпитанието?
— Четири минути е чудесен резултат, Кип, но служи само за фукня. Готов ли си да видиш цветовете си?
44.
Лив приклекна в реверанс, зарадвана от възможността да прекъсне зрителния контакт с Призмата. Когато се изправи, Гавин Гайл я оглеждаше критично. Явно се бе оказала права: малко жени се отзоваваха на повикването му в работни дрехи и без грим.
— Отдавна не съм виждал добре изпълнен тирейски реверанс — каза Призмата.
След оттеглянето на армиите в Тирея не бяха останали много жени, които да правят реверанси.
— Как мога да ви служа, върховен лукслорд Призма? — попита Лив.
— „Лорд Призма“ е достатъчно.
— Благодаря, лорд Призма.
Той явно я преценяваше, размишляваше. Но за какво размишляваше? Каквото и друго да бе направила онази проклета Аглая Красос, беше накарала Лив да мисли за Призмата като за Гавин Гайл — мъж, и при това хубав. Очите му бяха — съвсем буквално — най-запленяващите очи в целия свят.
„Той е магистър, Лив. Учител. Лорд. Лукслорд. Благородник. Генерал. Два пъти по-възрастен е от теб. Прекалено стар за теб. Не е широкоплещест мускулест мъж, а просто още един магистър. Върви по дяволите, Аглая Красос!“
— Избра ли си кой искаш да ти е магистър по жълтото? — попита той.
„Ето, аз съм ученичка. Отношенията ни са чисто академични. Аз съм дете в сравнение с него. Безнадеждно млада и невежа.“ Тя присви устни.
— Честно казано, бих искала да уча при наставница Тавенца Златоока.
Трудно ѝ беше да повярва, че се е осмелила да го изрече на глас. Тази жена взимаше само по трима ученици на година — а вече имаше трима. Тримата най-добри жълти ученици в Хромария.