Във внезапно станалия ветровит коридор имаше неколцина притеглящи, които зяпаха невярващо нея и Призмата. Гавин вече се бе изправил и раздаваше отсечени заповеди.
„Защо ми е студено на задника?“ Лив проследи погледите на маговете надолу. Полата се бе усукала около кръста ѝ, разкривайки прелестите ѝ на целия свят. Тя изписка и я дръпна надолу, а после скочи на крака.
— Ти! Повикай лукслорд Черни. Кажи му, че искам това да бъде поправено. Днес. Тръгвай веднага. Ти! Запиши имената на всички в този коридор и на всички в стаята за изпитания — говореше Призмата. Щом видя, че цялото внимание е насочено към него, Лив размърда неловко бедра. Не го беше забелязала, преди да стане, но задните ѝ бузи бяха студени, защото бельото ѝ също бе дръпнато нагоре. Сега се беше впило силно в цепката. Тя продължи да се върти, опитвайки се да оправи бельото си, без да посяга да го издърпа с ръка.
— Аливиана, какво правиш? — попита Призмата.
Лив се вцепени.
— Няма значение, остани тук. Ще те извикам след минутка. — Гавин отвори вратата на стаята за изпитания и се шмугна вътре. Всички притеглящи в коридора, включително един от най-хубавите млади магистри в целия Хромарий, Паям Навид, се обърнаха да погледнат Лив, явно чудейки се защо е толкова важна — и по този начин разбиха шансовете ѝ да дръпне бързо бельото си надолу. Без да има никаква представа какво ѝ предстои да открие или какво ще очаква Призмата от нея, тя се усмихна нервно на младия магистър.
45.
Старата наставница тъкмо казваше на Кип:
— Готов ли си да видиш цветовете си?
— Аз поне съм готов! — рече Гавин от прага. — Наставнице Варидос, може ли? — В стаята за изпитания не се допускаха роднини на кандидатите от страх, че това може да доведе до измами. Правилото, поне на теория, се отнасяше дори до Призмата. Но си има причина „теория“ и „практика“ да са две различни думи.
— Дори не знаех, че изпитанието ти е започнало. Колко дълго казаха, че си изкарал? — попита Гавин.
— Май четири минути — отвърна Кип.
— Четири и дванайсет секунди — уточни старата наставница.
Гавин се закова на място. Вярно, че му изглеждаше дълго време там горе в стаята му, но бе предположил, че само така му се струва. Четири минути беше изумителен резултат. За самия него преминаването през цялото изпитание бе продължило пет.
Наставница Варидос се приближи до Гавин и прошепна:
— Имаше известна нередност, за която мисля, че трябва да знаете.
Гавин се усмихна на Кип.
— Добре си се справил. Изчакай ме за минутка. — Дръпна се настрани, оставяйки Кип с мъжете и жените, които го разпитваха коя част му се е сторила най-трудна, как е успял да издържи толкова дълго и общо взето се отнасяха с него, сякаш е центърът на света. Това бе доста опияняващо за един млад притеглящ — и трябваше да е така.
Гавин отиде с наставница Варидос до каменната маса на изпитващите. В средата ѝ имаше дупка, покрита с парче черен брокат. Там трябваше да се намира пробният камък. Гавин се опита да си спомни как точно е разположен. Щеше да има само една възможност.
— За каква нередност става дума? — попита. Брокатът спираше всякаква външна светлина, която би могла да повлияе на пробния камък.
Старицата издиша бавно.
— Той захвърли въжето някъде на третата минута и трийсетата секунда. Но преди да успея да я спра, една от жените го постави обратно в ръката му.
— Шегувате ли се? — попита Гавин.
— Пращат за изпитанието по-красивите. На половината едва им стига умът, за да запомнят репликите си, а камо ли някои от по-неизвестните правила, засягащи ситуации, които не са възниквали, откакто се помним. Дори Дазен не захвърли въжето.
— Коя го направи?
— Зелената.
Разбира се, че ще е зелената. Буйна, непредвидима, дразнеща се и от най-малкото ограничение.
— Повикай я!
Зелената изпитваща видя знака на наставницата и се приближи. Всички изпитващи бяха красиви и макар че светлата кожа представляваше пречка на бойното поле, бе предпочитана за тази и някои други церемонии. Зрителният ефект от мъж или жена, чиято кожа е зелена, синя или червена, се притъпяваше при по-тъмен цвят на кожата. Дори парийците избираха свои съотечественици от крайбрежието, от низините или със смесена кръв, за да ги представят в тази церемония. В случая жената бе рутгарка и прекалено светлокожа дори за тях. Движеше се с леката грация на танцьорка. Тънката зелена роба, която бе наметнала за церемонията, за да бъдат всички изпитващи облечени в своя цвят, когато кандидатът се покаже от дупката — което можеше да стане само десет или петнайсет секунди след началото на изпитанието, — в нейния случай бе с дълбоко деколте, разкриващо големите ѝ гърди. Тя се приближи с енергична крачка, отметнала косата си назад, с изправен гръб, и спря от другата страна на масата.