— Ти наруши правилата, Тизис — рече наставницата. — Оплеска задълженията си и може би погуби бъдещето на един младеж.
— Но никой не преминава изпитанието! — възрази жената. Беше станало повод за гордост само да издържиш дълго. Конспирации, тъмни и тесни местенца, височини, паяци, змии и плъхове — Месомелачката атакуваше повечето често срещани страхове. Обикновено, обзет от вярата, че един провал би означавал загуба на всичко, и с очи, разширени от страха, кандидатът притегляше каквито цветове може, преди да дръпне въжето. Разбира се, изпитанието не бе съвършено, но не разполагаха с по-добро.
— Махай ми се от очите — каза Гавин.
Тя си тръгна сумтейки, бясна, и мина между него и наставницата, точно както го бе планирал. Той измъкна от джоба си един камък, като държеше късата пръчка зад китката си, повдигна броката от дупката, изстреля невидимо надвиолетово от върховете на пръстите си и го използва, за да грабне пробния камък от жлебовете му. Дръпна луксина обратно към китката си и закрепи камъка към предмишницата си с надвиолетови връзки, а с последните остатъци надвиолетово в пръста си пусна фалшивия пробен камък в дупката.
Отне му по-малко от секунда и при това почти не се приведе напред.
— Е, нека видим резултатите — каза той, като продължи движението си, за да отметне скъпия брокат от дупката.
Пред очите на наставница Варидос Гавин остави броката настрани, приведе се, бръкна в отвора, хвана пробния камък и го извади. Камъкът представляваше костена пръчка — или от морски демон, изхвърлен на брега, или от слон от вътрешността на Рутгар, — с обсидиан в двата си края. Самата кост беше ценна, но истинското чудо бе обсидианът. Никой не знаеше откъде се събира, копае или изработва съществуващият на света обсидиан. Той бе по-рядък от диамантите и рубините, затова след всеки тест обсидиановите върхове на пробния камък се сваляха, за да бъдат използвани пак.
Суеверните хора го наричаха „адски камък“. Повечето притеглящи просто се радваха, че е рядък, защото това бе единственият камък, който можеше да извлече луксина директно от един маг. Гавин бе чувал, че древните крале и сатрапи — а в по-митичните истории и убийците от Разбитото око — правели цели кинжали и дори мечове от обсидиан. Но обсидианът проявяваше магическите си способности само при две много специални условия. Първо, трябваше да е в почти пълен мрак, тоест пълна липса на светлина във видимия спектър — по някаква причина надвиолетовото и подчервеното не му пречеха. Второ, нуждаеше се от кръвта на притеглящия, при това от отворена рана. Трябваше да има пряк физически контакт между обсидиана и луксина, за да бъде извлечен луксинът от притеглящия. Когато този контакт се осъществеше обаче, тягата бе силна. Порежи рамото на един притеглящ с обсидиан, докато той държи в ръка луксин, и остави камъка притиснат към раната — и след може би десет секунди луксина няма да го има. Учените предполагаха, че е така, защото телата на притеглящите са изпълнени с луксин по всяко време, така че контактът е пряк дори луксинът да се намира в другия край на тялото.
Тъй като скоростта, с която обсидианът изсмукваше цветовете от притеглящите, бе различна за различните видове луксин, те образуваха хубави линии, докато изтичаха от тялото и се вливаха в костената пръчка. Ако някой цвят се образуваше и задържеше и линията бе достатъчно дебела, се смяташе, че кандидатът е достоен да бъде обучен в този цвят. Разбира се, ако цветовете бяха два, кандидатът се смяташе за бихром, а повече от два го правеха полихром.
Гавин взе пробния камък. Усети лек дъх на карамфил, което бе ароматът на надвиолетовия луксин. Задържа камъка само за миг, надявайки се ароматът да се разсее, и го подаде на наставница Варидос. Тя бе ръководителка на изпита и на нея се полагаше да обяви резултатите. Останалите се събраха около тях. Наставницата внимателно свали обсидиановите върхове и ги прибра в специална кутийка, а после вдигна пробния камък над главата си. Върху него имаше ясно изразена дебела зелена ивица, клоняща към синьото, а до нея не толкова дебела синя. Жълтата беше бледа. Имаше и мъничко надвиолетово. Това беше класическо разпределение, най-често срещаното сред притеглящите.
Наставницата каза:
— Обявявам Кип от Ректън за надарен от Оролам в цветовете зелено и синьо, с неопределено надвиолетово, което трябва да бъде изследвано допълнително в бъдеще. Честито, Кип, ти си бихром.
Разнесоха се радостни възгласи.
Само Кип изглеждаше объркан.
Гавин заобиколи масата, прегърна го през раменете и го стисна.
— Добре се справи, Кип.