— Ясно — промълви Кип и преглътна.
След още няколко пропускателни поста, на които към тях се присъединиха няколко по-старши стражи, започнаха да се изкачват по етажите. На третия подминаха отворената врата на стая с изглед към морето и Гавин спря, огледа я и бързо влезе.
Железни, Кип и Лив го последваха.
Беше просторен апартамент, пълен с картини, възглавници, паравани с изрисувани по тях ловни сцени, камини, няколко канделабъра и големи ветрила с дълги дръжки, с които робите да веят на своите господари. Накъдето и да погледнеше Кип, всичко искреше, блестеше и сияеше.
— Това — обяви Гавин, когато ескортът влезе след тях, — ще свърши работа…
— Да, лорд Призма, разбира се, това са стаите за почетни гости. Ще осигурим…
— За слугите ми — довърши Гавин. — Кип, Лив, вярвам, че можете да не се забърквате в неприятности, докато уредя въпроса с настаняването ни?
— Да, разбира се, милорд Призма — отвърна Лив и в гласа ѝ имаше официалност и зрялост, непознати за Кип.
— Започни уроците на Кип по притегляне. Ще се отбия да видя как сте, след като свърша някои неща.
— Разбира се — каза Лив и направи реверанс. Кип се поклони леко и моментално се почувства ужасно глупаво. Не умееше да се кланя. Там, където бе израснал, никой не се кланяше.
— Железни? — рече Гавин.
Железни повдигна вежда — аха, значи сега искаш да дойда с теб?
— Това е най-добрият ти шанс да видиш как изритват от стаите му един надут рутгарски губернатор. А може би и още някой, ако имаш късмет. Току-виж се окаже човек, когото познаваш.
Устните на Железни трепнаха.
— Именно простичките удоволствия правят живота прекрасен, нали?
58.
Вратата се затвори и изведнъж Кип и Лив останаха сами, далеч от важни хора и държавни дела. Отново деца.
Лив се взря в Кип така, че той попита малко сърдито:
— Какво?
— Знаеш ли, наистина е странно. Допреди седмица щях да се изчервя само като видя командир Железни. Сега седя в най-хубавите покои в Травертиновия дворец… и те са мои?
— Аз вече се отказах от опитите да го проумея — рече Кип. — Струва ми се, че ако спра и се замисля прекалено много… — „Ще се превърна в ломотещо бебе.“ — Всичко просто ще се разпадне.
За миг лицето на Лив се промени. Погледът ѝ омекна и във всяка нейна черта се изписа състрадание.
— Ти си бил там. В селото. Когато се е случило.
— На Зеления мост с Иза и Сансон. И Овен, разбира се. — Още му се искаше да се ухили злорадо при мисълта за Овен, но сега това му се струваше жестоко и дребнаво. — Овен и Иза ги убиха. Ние със Сансон се измъкнахме. Но в крайна сметка убиха и него. — Гласът на Кип бе чужд дори за собствените му уши. Не можеше дори да погледне Лив. Ако видеше състраданието ѝ, щеше да се прекърши. И без това вече изглеждаше безсилен, глупав, малък и дебел в очите ѝ — момче само за съжаление. Нямаше нужда да влошава нещата, като се разплаче. — Майка ми се измъкна, но черепът ѝ беше строшен. Бях с нея, когато тя…
— О, Кип, толкова съжалявам.
Той потисна това, изтласка го настрани.
— Както и да е, наистина се надявам баща ти да се е спасил. Той винаги беше добър с мен. Всъщност ако не ме бе накарал да тръгна, щях да съм мъртъв.
Известно време Лив не продума. Кип не можеше да реши дали това е неловко мълчание, или не.
— Кип — каза тя накрая, — опитвах се да събера кураж да… Сега нещата може да станат много сложни. Като се има предвид кой е баща ти и как стоят нещата в Хромария… Понякога не става така, както искаме, и ние…
— Трябва ли да имам някаква представа за какво говориш? — попита Кип. — Защото…
Тя отвори уста и го изгледа отново. После той видя как портите се спускат.
— Просто се радвам, че си се измъкнал, Кип.
— Благодаря — отвърна той. „Благодаря, че ми нямаш достатъчно доверие, за да ми кажеш онова, което се канеше.“ — Ще започваме ли?
Тя се усмихна плахо, сякаш иска да каже още нещо, но не знае как.
— Разбира се. Ела на балкона.
Излязоха на балкона, който буквално бе надвиснал над морето. Отгоре можеха да чуят приглушените гласове на мъже, разговарящи на върха на Травертиновия дворец. Кип стоеше, загледан в морската шир, и се опитваше да се съсредоточи.
— Какво да правя? — попита той.
— За да притегляш, са ти нужни четири неща — обясни Лив. — Умение, Воля…
— Източник и Покой — довърши Кип. — Ъъъ, извинявай, забърсал съм нещичко оттук-оттам.