— Това е нечувано! — изкрещя някой, а после Кип видя нов мъж да прелита покрай балкона. Цопна в залива почти върху губернатора.
Блесна ярка светлина.
— Оролам да ми е на помощ, кълна ви се, че следващият няма да падне във водата — чу се звънкият глас на Гавин.
Кип очакваше да чуе изстрели — губернаторът със сигурност имаше охрана, — но не се чу нищо. Бяха го приели.
„Това е баща ми… Това е баща ми?“
Гавин налагаше волята си и светът го приемаше.
— Е — каза Кип; чувстваше се до голяма степен като мъжете, които пляскаха в залива долу: сякаш почти не умее да плува и отчаяно копнее да го измъкнат. — И така… Воля. Това е следващото, нали?
59.
Корван Данавис стигна до Гаристън по залез-слънце.
Разбира се, външните стени на града бяха сринати много отдавна. По време на Войната на Призмите — Корван никога не мислеше за нея като за Войната на Лъжепризмата — той бе наредил да ги вдигнат наново, но просто нямаше време. Външните стени първоначално били предназначени да пазят град със стотици хиляди жители. По времето на войната бяха останали може би деветдесет хиляди. Нямаше начин да ги защити всичките.
Каналите, които биха могли да напояват цялата земя между външните и вътрешните стени, бяха разрушени с изключение на един-два. Но вътрешните стени още си стояха, както и Дамите.
Дамите, които днес вече почти не се свързваха с богинята Анат, охраняваха всяка порта. Те представляваха гигантски бели статуи, вградени в самите стени. Всяка от тях изобразяваше някакво въплъщение на Анат: Пазителката бе колосът, разкрачен над входа на залива; Майката пазеше южната порта, с издут от бременност корем и предизвикателно оголен нож; Старицата пазеше западната порта — подпираше се тежко на тояга; Любовницата се бе изтегнала над речната порта на изток. По причини, които Корван така и не бе разбрал, Любовницата бе изобразена около трийсетгодишна, докато Майката изглеждаше съвсем млада, може би под двайсет. Статуите бяха издялани от най-скъпия, леко прозрачен бял мрамор, който се намираше единствено в Пария — само Оролам знаеше как са докарали чук толкова много. За щастие всичките бяха покрити със слой от най-финия запечатан жълт луксин — оформен като едно цяло. Изумителна работа. Градът бе преживял поне три нашествия, а Дамите все още бяха невредими, дори след опустошението от големия пожар.
Анат, Пустинната дама, Повелителката на огъня, подчервената, беше богиня на всички горещи страсти: гняв, закрила, отмъщение, обсебваща любов и свиреп секс. Когато Луцидоний завзел града в името на Оролам и ликвидирал култа, последователите му искали да съборят статуите, за което без съмнение щяла да е нужна намесата на могъщи магове. Но Луцидоний ги спрял с думите: „Събаряйте само онуй, що е фалшиво.“ На няколко пъти през следващите векове прекалено ревностни Призми проявявали желание все пак да съборят езическите реликви, но всеки път градът заплашвал с война. До Войната на Призмите Гаристън бе имал достатъчно военна мощ, за да бъде тази заплаха страховита.
Корван никога не се бе приближавал до Любовницата по залез. Както и на другите Дами, тялото ѝ бе вградено в портата. Тя лежеше по гръб, извита в дъга над реката, а нозете ѝ бяха опрени в земята, така че коленете ѝ образуваха кула на единия бряг. Ръцете бяха сплетени с косата ѝ, а лактите ѝ — вдигнати, за да образуват кула на другия бряг. Беше облечена само във воали и преди войната от тялото ѝ се спускаше решетка, изкована в такава форма, че да изглежда като продължение на воала ѝ. Но по време на войната решетката бе разбита и така и не бяха сложили нова.
На Корван още му секваше дъхът, като я види. Сега, по залез-слънце, тънкият жълт луксин, покриващ статуята, който обикновено бе почти невидим, пламтеше. Жълтото приличаше на златистобронзова кожа, която бавно гаснеше, докато Корван вървеше напред и слънцето потъваше зад хоризонта, като накрая остана само приветственият силует — на жена, която очаква в леглото дълго отсъствалия си съпруг.
От този образ го прониза болка. Никога нямаше да може да дойде тук, без да си мисли за Кора, първата си жена. Майката на Лив. Веднъж Кора го бе посрещнала при завръщането му по същия начин, в леглото, облечена само във воали, умишлено имитирайки Любовницата. Дори и сега, осемнайсет години по-късно, в гърдите му се преплитаха скръбта и споменът за желание, радост и любов. Корван се бе оженил повторно в Ректън, две години след смъртта на Кора, но сватбата с Ел беше по-скоро за да даде на Лив майка, отколкото от любов. Три години по-късно Ел умря от ръката на убиец, който най-после бе открил Корван. Беше мислил да се премести, но алкалдесата го умоляваше да остане, освен това Кип бе там, затова Корван остана. Но не се ожени пак, въпреки че в Ректън на един мъж се падаха сума ти жени и постоянно му досаждаха разни сватовници. Не можеше да обича както преди. Загубата на още една жена, която е обичал колкото Кора, щеше да го убие, а не беше честно да иска от друга жена да бъде майка на дъщеря му, ако не е готов да я обича с цялото си сърце. А Корван вече нямаше цяло сърце за отдаване.