Не се извърна от изгрялото слънце.
— Дошла си да ме питаш как мога да се бия за стария си враг — каза той.
— Той уби мама. — Гласът на Лив беше леден.
— Не, Аливиана, не е.
— Неговите хора, тогава. Все тая.
— Нещата са по-сложни, отколкото си мислиш.
— Какво ще рече това? Не се дръж с мен като с дете!
— Съжалявам, Аливиана, трябва да пазя…
— Аз съм на седемнайсет. Оцелявам без твоята защита от три години! Не е нужно да ме пазиш повече.
— Не да пазя теб — поясни Корван. — Да пазя другите от теб.
„Какво?“ Това халоса Лив като изстрел в корема, баща ѝ не ѝ вярваше?
— Знаеш ли кой беше на седемнайсет, когато преобърна света? — попита Корван. — Дазен Гайл.
— Но… но… това изобщо не е същото.
— Аливиана, моля те да ми се довериш. Виждал съм бащи, които злоупотребяват с положението си и изискват от децата си робско подчинение. Аз никога не съм ти причинявал това, нали? Когато искаше да отидеш в Хромария, а аз не исках, когато ти казвах, че бих могъл да те науча на всичко, което ти е нужно да знаеш за притеглянето, какво стана?
— Пусна ме да отида. — „Накрая.“
— И условията там бяха ужасни за теб, но ти ми показа колко си силна и ето те тук. Гордея се с теб, Аливиана. Ти плуваше с морски демони и оцеля. Но те моля този път да ми се довериш. Постъпвам правилно. Гарантирам ти го. Не съм забравил майка ти. Не съм забравил теб.
Тя не успя да издържи на погледа му, нито да запази праведното си негодувание в лицето на открития, честен отказ на баща ѝ да бъде по-открит и честен. Той се опираше на репутацията си, а Лив знаеше по-добре от всеки друг, че тази репутация е безупречна. Знаеше също така, че вземе ли веднъж подобно решение, баща ѝ не може да бъде разколебан. Ако тя беше инат, го дължеше на наследството си.
Предаде се.
— Беше толкова по-лесно да му се възхищавам, когато не водеше война в нашата страна. Искам да кажа, аз дори не мислех за войната, когато се намирах в близост до него.
— Хлътнала си малко? — подметна баща ѝ.
Червенина плъзна по бузите ѝ.
— Може би мъничко — измърмори тя.
— Бих се учудил, ако не си. Той е такъв, какъвто е — рече Корван и сви рамене.
— Наистина ли не е виновен за смъртта на мама? — попита Лив, чувствайки някаква слабост.
— Виновен? Това е сложно понятие. Ако двамата Гайл не бяха започнали война, дали майка ти щеше да е още жива? Вероятно. Но мога да ти кажа две неща: Гавин никога не е заповядвал, нито желал смъртта на майка ти и е влюбен безгранично и навеки в една жена, и това не си ти.
— Това не са ли три неща? — попита Лив и се ухили.
Той отвърна на усмивката ѝ.
— Получаваш едно безплатно, защото си ми дъщеря.
— Какво прави Призмата тук? Неговите хора са опожарили този град, избили са десетки хиляди. Оттогава не е проявявал интерес към Гаристън, така че какво иска сега? Все едно градът нямаше значение, когато никой не го искаше, а сега, когато някой го иска, той не може да си позволи да го загуби?
— Братята Гайл не бяха двама, а трима. Най-малкият, Севастиан, беше убит от син бяс, когато Гавин беше на тринайсет. Първата цел на Гавин е да пази невинните от цветни бесове. Или пък, ако не искаш да гледаш на това като на благодеяние, да убива цветни бесове където ги намери. Крал Гарадул използва цветните бесове, или поне Призмата смята така. Значи той трябва да бъде спрян.
— Син бяс ли? В това няма никакъв смисъл. Сините са логични, нали?
— Лив, хората говорят за разкъсването на халото така, сякаш полудяваш веднага, сякаш границата е толкова рязка като между живота и смъртта. Не е. Някои цветни бесове могат да запазят подобие на здрав разум в течение на седмици или дори месеци. Някои се чувстват добре нощем, но на светлина биват напълно обладани от цвета си. Лудостта всеки път е различна. Един син може да изпадне в убийствена ярост; един червен може да изглежда спокоен и философски настроен. Точно затова са толкова опасни. А сега, ще ми помогнеш ли?
— Само кажи какво да направя.
— Знаеш ли как се правят луксинови гранати?
— Какво? Не.
— А бе на какво ви учат вас, мъждивците, в Хромария днес?
— Хей!
Корван се усмихна.
— Носиш ли си очилата?
— Разбира се — каза Лив.
— Добре, малко жълто ще ми е от полза.
— Не съм много добра в жълтото. Искам да кажа, не мога да правя твърда „ярка вода“.