— Колко широк? — попита Гавин.
— Бих казал, хм… — Той разтвори пръсти върху рисунката.
— В името на Оролам, пиши върху нея — каза Гавин.
— Сър, тези рисунки са на стотици години, безценни реликви от… — протестира някакъв друг мъж, вероятно художник.
— Безценно е да сме живи следващата седмица — сопна се Гавин. — Продължавай.
Кип не знаеше защо схваща толкова бавно, но едва сега го осени, че Гавин сериозно възнамерява да построи стена тук. Преди да пристигне армията на крал Гарадул. За четири дни.
„Ах, да, може би защото е невъзможно?“
Разбира се, да прекосиш Лазурното море за една сутрин също бе невъзможно.
Ама сериозно, Гавин наистина ли смяташе да притегли цялото нещо сам? Кип не знаеше кой знае колко за притеглянето и какво количество може да се използва безопасно на ден, но самият факт, че светът не се пръскаше по шевовете от луксинови сгради, мостове и стени, му подсказваше, че това трябва да е невероятно трудно. Всъщност единствените луксинови сгради, които бе виждал, се намираха в Хромария и той бе принуден да предположи, че седемте кули са резултат от мащабно сътрудничество на магове.
Архитектът, дребосък с присвити очи, изду бузи няколко пъти, дълбоко замислен, и се зае да драска бързо.
— Формата на тези процепи за стрелба не дава достатъчен обхват. Ако промените върха на стените ето така, стълбите на нападателите няма да могат да се закачат за тях — или поне не толкова лесно. Един парапет отзад, ето така, ще спаси от падане повече от вашите хора, отколкото от техните. Тези площадки на върха на стената трябва да са по-големи, за да можете да складирате повече барут за оръдията. На тези рисунки няма места, където да се отнасят ранените. Мисля, че бихте могли да вмъкнете такива тук. Ако вградите ето такива шейни в стената на вътрешния проход, ще ви е по-лесно да пренасяте материал. Също така на този план няма куки за фенери. На стената ви ще цари пълен мрак, ако не поправите това. Ще са ви нужни кранове тук, тук и тук, за издигане на припаси.
— А каза, че никога не си строил стена — изсумтя Гавин.
— Изучавал съм няколко — отвърна архитектът.
— Колко ти плащам?
— Ъъъ, още нищо, лорд Призма.
— Удвоете го! — заповяда Гавин.
Архитектът изглеждаше объркан. Явно бе направил сметката и резултатът не му хареса, но не искаше да противоречи на самия Призма.
— Той се шегува — обясни генерал Данавис на мъжа.
Очите на Гавин заблестяха.
— О. — Архитектът изглеждаше облекчен. После Кип забеляза как по лицето му пробяга въпросът: шегува се, че няма да ми даде нищо, или се шегува, че ще ми даде двойно, ако свърша добра работа?
— Продължавайте — каза Гавин. — Този човек тук ще води бележки. Аз отивам да положа основите.
— Говори метафорично, нали? — попита архитектът, загледан с присвити очи подир отдалечаващата се фигура на Призмата.
— Нашият Призма носи на метафори — рече генерал Данавис.
— Ъ? — попита архитектът.
Кип се изправи с натежало сърце. Сега беше може би най-добрият му шанс да се измъкне.
— Кип! — отекна гласът на Гавин и привлече всички погледи към него. Кип почувства пристъп на паника и смущение, че са го спипали толкова лесно. — Добре се справи днес. Не са много момчетата, които успяват да притеглят съзнателно още първия ден.
Кип усети, че из него се разлива удоволствие, което се удвои, щом зърна впечатлената физиономия на Лив.
— Лив! — извика Гавин и главата ѝ се завъртя рязко. — Искам от теб да правиш модели: очертай извивката на коридорите, широчината на стената в горната ѝ част, всичко, което ти каже архитектът.
— Да, лорд Призма! — отвърна тя и очите ѝ се върнаха към масата и нейната работа.
Сега или никога. Ако изчакаше, Железни щеше да се върне и да го следва като сянка, където и да иде. Кип погледна към генерал Данавис, който бе привел глава и даваше предложения; Лив, която слушаше внимателно; и най-сетне към Гавин. Това бяха единствените хора на света, които означаваха нещо за него, и колкото и да е невероятно, го приемаха. Или поне го търпяха. С тях за първи път през живота си се чувстваше част от нещо.
Обърна им гръб и тръгна към града.
66.
Едва когато доближи Портата на Любовницата, Кип разбра защо Гавин се опитваше да построи нова стена. Старата бе осеяна с къщи, магазини и ханове, полепнали по нея като миди по дъното на кораб, само че тук покриваха стената и отвън, и отвътре. На някои места покривите стигаха почти до върха ѝ. Ако Гавин искаше да я направи отбраняема, щеше да му се наложи да сравни със земята стотици домове. Самото им разрушаване щеше да отнеме четири дена.