„Може би защото от него би излязъл невероятно лош шпионин?“
— А по въпроса за нашите шпиони какво научи?
— Губернатор Красос много невинно дойде да инспектира пристанището. Носеше безобидна на вид и странно тежка торба. Изглеждаше ужасно доволен да ме види — рече Железни.
— Прибягваш към сарказъм само когато си бесен — отбеляза Гавин. — Давай, казвай направо.
— Заклех се да пазя Кип, лорд Призма, но първо, шпионите…
— Можеш да ме наричаш Гавин, когато се държа глупаво — каза безизразно Гавин.
— Шпионите докладват…
— Изплюй камъчето, в името на Оролам.
Железни стисна зъби, после се насили да се отпусне.
— Трябва да тръгна след него, Гавин, което означава, че не бих могъл да съм тук, да помагам с отбраната и да командвам хората си.
— А ти си париец, огромен на ръст и точно обратното на незабележим, така че ако тръгнеш след него — както изисква честта ти, — най-вероятно ще те убият. Което ще означава не само, че ще си мъртъв, което не ми допада особено, но и че не си успял да опазиш Кип, което поначало е единствената причина да тръгнеш след него. Освен това не можеш да прехвърлиш задачата другиму, защото си обещал да го пазиш лично, а и така или иначе всеки друг черногвардеец ще се набива на очи почти колкото теб. — Не защото черногвардейците бяха по-тъмнокожи от тирейците и имаха ситно къдрава коса. През вековете достатъчно чужда кръв се бе примесила с тирейската, за да има немалко местни, които притежават и двете черти. Дори от Кип би могъл да излезе добър шпионин въпреки сините му очи — тирейците бяха свикнали с етническите малцинства поради всичките хора от други народности, останали тук след войната. Проблемът беше, че извънредно атлетични притеглящи с абаносова кожа, които излъчват заплаха от самите си пори, щяха да се открояват навсякъде. Черногвардейците биха се откроявали дори сред цяла армия парийски притеглящи.
— Това описва добре ситуацията — призна Железни. Остротата на гнева му бе притъпена, след като Гавин му разкри точно защо е ядосан.
— Какво друго научи от шпионите ни? — попита Гавин, като пренебрегна за момента притесненията на Железни.
Железни, изглежда, също бе доволен да не говори за дилемата си.
— Някои от тях пристигнаха от лагера на крал Гарадул и мисля, че проблемите ни са по-големи, отколкото си давахме сметка. — Той смъкна готрата от главата си и се почеса по темето. — Въпросът е религиозен.
— Не мислех, че се интересуваш много от религия — рече Гавин в опит да вмъкне малко несериозност.
— Че защо ще си мислите подобно нещо? Аз постоянно разговарям с Оролам.
— „Оролам, с какво заслужих това?“ — подхвърли Гавин, решил, че той се шегува.
— Не. Сериозно — каза Железни.
— О. — „Железни набожен?!“
— Но знаете как е. Вие също говорите непрекъснато с него. Нали сте неговият избраник.
— При мен е по-различно. — „Явно много, много по-различно.“ — Извинявай за шегата. Религия, казваш?
— Това, че се е нарекъл крал, не е просто някакъв политически ход. Раск Гарадул иска да унищожи всичко, което сме постигнали след идването на Луцидоний. Всичко.
Неясен ужас се загнезди в стомаха на Гавин.
— Старите богове?
— Старите богове — потвърди Железни.
— Върни Кип, командире. Направи каквото е нужно. Ако някой се оплаква от методите ти, ще трябва да мине първо през мен. Ако можеш, спаси и момичето. Задължен съм на баща ѝ по начин, който не бих могъл да ти обясня.
Гавин спа малко и на пресекулки. По принцип никога не спеше много, но всеки път с наближаване на Освобождението нещата се влошаваха. Мразеше това време от годината. Мразеше тази шарада. Усещаше някакво стягане в гърдите, докато лежеше в постелята. Може би навремето трябваше да остави брат си да победи. Може би Гавин би свършил по-добра работа. Или ако не друго, поне той самият сега нямаше да е тук.
Глупости.
И все пак неволно се чудеше дали Гавин не би бил по-добра Призма от него. Гавин винаги бе носил бремето на отговорността по-успешно от Дазен. При по-големия му брат то дори не изглеждаше като бреме. Като че ли този човек никога не се съмняваше в себе си. Дазен винаги му бе завиждал за това.
Утрото дойде прекалено бързо. Дазен се надигна в леглото и си надяна пак лицето на Гавин. Усети онова жилване на болка в гърдите, стягането в гърлото. Не можеше да го направи.
Глупости. Просто му липсваше Кип, както и Карис, освен това се тревожеше за дъщерята на Корван и се ужасяваше от изтощителното целодневно притегляне, което му предстоеше. Нямаше друг избор, освен да продължи.