Но когато разви края му, за да извади един калаен данар, забеляза нещо ужасно нередно. Замръзна. Тежестта си беше каквато трябва или поне достатъчно близка, за да не се замисли върху това, но монетата, която извади, не бе калаена. Един данар представляваше горе-долу надницата на обикновен работник. Някой по-неквалифициран, като например майка му, щеше да вади по половин. Той бе предположил, че рулото е пълно с калаени монети по осем данара.
Вместо това бе задигнал руло сребърни квинтари. Те бяха малко по-широки, но два пъти по-тънки, а среброто бе малко по-леко от калая. Всеки от тях възлизаше на двайсет данара. Едно руло сребърни квинтари съдържаше петдесет монети, два пъти повече от калаените данари, които биха се събрали на такава пръчица. Значи вместо да открадне от Травертиновия дворец двеста данара — което си бе солидна сумичка, — Кип бе откраднал хиляда. И току-що бе измъкнал един пред очите на всички, така че да им стане ясно, че има още.
Разговорите секнаха. В танцуващата светлина на огъня немалко от очите заблестяха като вълчи.
Кип побърза да прибере колана за пари, молейки се никой да не е забелязал колко е пълен. Но какво значение имаше? Може би животът му струваше по-малко и от един сребърен квинтар.
— Ще взема един бут — каза той.
Дебеланата протегна ръка.
— Ще ми трябва и ресто от деветнайсет данара — каза Кип. Една надница сигурно бе три пъти повече, отколкото струваше глиганският бут.
Жената се изкикоти.
— Да бе, ние тука се занимаваме с благотворителност. Да ти приличаме на луксиати? Десет.
— Десет данара за едно ядене? — попита Кип; не вярваше, че тя говори сериозно.
— Ако предпочиташ, можеш да стоиш гладен. Няма да ти се отрази зле — рече жената.
Несправедливостта в това един такъв кит да го нарича дебел и той да не може да направи нищо по въпроса, парализира Кип. Той заскърца със зъби, оглеждайки хората около огъня, и накрая ѝ подаде квинтара.
Левиатанът взе монетата, захапа я и я огъна леко. Ако бе фалшива, от калай, покрит със сребро, щеше да издаде особеното пукане, характерно за огъващ се калай. След като се убеди по теглото и структурата, че е истинска, жената я прибра. Сръбна голяма глътка от една стъклена кана, остави я и отряза единия бут на глигана. Докато тя работеше, Кип забеляза, че някои от мъжете около огъня са изчезнали.
Без съмнение щеше да ги открие да го чакат в сгъстяващия се мрак. Нали бяха видели рулото монети.
Дори останалите около огъня мъже и жени не го гледаха особено дружелюбно. Бяха насядали по торбите си, по пънове или направо на земята и повечето се взираха безмълвно в него. Неколцина пиеха вино или бира и си шепнеха един на друг. Една жена с изцъклен поглед лежеше, положила глава в скута на дългокос олисяващ небръснат мъж и го галеше по бедрото. И двамата го зяпаха.
Китът подаде бута на Кип.
Кип я изгледа с очакване.
Тя му отвърна с невъзмутим поглед изпод гънките тлъстини.
Преди няколко седмици Кип би отстъпил. Беше свикнал хората да се отнасят с него като с нищожество. Да го пренебрегват или да го тормозят. Но не можеше да си представи някой да тормози Гавин Гайл, та дори когато всичко е срещу него. Кип може и да беше копеле, но ако носеше в себе си дори капка от кръвта на Призмата, за нищо на света нямаше да се огъне.
— Искам си десетте данара — каза той.
Пияната жена от другата страна на огъня внезапно избухна в неудържим смях, докато не започна да се дави и това я накара да се засмее още по-силно. Значи не бе просто пияна.
— Изглеждам ли ти толкова богата, че да имам десет данара? — попита китът.
— Можеш да разсечеш квинтара на две.
Тя извади ножа си, сви рамене и пристъпи по-близо до Кип. Смърдеше на зърнен алкохол.
— Съжалявам, нямам нож.
Кип моментално разбра. Неколцина от мъжете се бяха понадигнали, не само от изострено внимание, а и за да са готови да скочат. Чакаха не само да му се присмеят — знаеха, че този кит ще го измами. Чакаха да видят дали Кип е жертва. Дали ще приеме безропотно измамата. Ако беше жертва, значи бе плячка. Щом имаше един квинтар, можеше да има и още.
Но какво можеше да направи? Да върне храната? Не, тази жена така или иначе нямаше да му върне квинтара. Ако си тръгнеше, само щеше да потвърди, че е слабак. Някой щеше да го причака в тъмното. А какво биха направили, ако я нападне? Ако ей така, без предупреждение, я фрасне с всичка сила в тлъстото лице?
Щяха да му скочат, разбира се. И след като го пребият, щяха да го оберат.