Ако побегнеше, дори да успееше да се измъкне, щеше да загуби коня си, а му беше прекалено трудно да го яхне и да препусне — да не говорим, че конят бе най-кроткото създание на света и едва ли би препускал дори дяволите да го гонят по петите.
— Добре — каза Кип. Обърна се, сякаш за да си тръгне, но вместо това грабна каната ѝ. — Ще ми се да пийна нещо с вечерята. А рестото го задръж. За доброто обслужване. — Подуши каната. Както си и мислеше, беше зърнен алкохол. Сръбна малко, за да изглежда по-печен, и трябваше да положи усилия да запази безизразна физиономия, когато течността изгори устата му. А после и гърлото му. И стомаха му.
Мъжете, които се готвеха да скочат, се отпуснаха обратно на земята.
— Може ли да спя тук тази нощ? — попита Кип.
— Стига да си платиш — рече мъжът с олисяващото чело и косата, спускаща се до средата на гърба му.
— Разбира се — отвърна Кип. Вече не бе и наполовина толкова гладен, колкото допреди няколко минути, но се насили да изяде почти целия бут. Докато останалата част от глигана се печеше, другите мъже и жени се приближаваха да си отрежат парчета.
Когато Кип свърши, осмука пръсти и тръгна към коня си. Стигна достатъчно далеч, за да започне да се надява, че просто ще го оставят да си тръгне.
— Къде отиваш? — попита олисяващият.
— Трябва да изтъркам коня си — каза Кип. — Денят беше дълъг.
— Няма нужда да ходиш никъде, освен това не искам да се приближаваш до моя кон.
— Твоя кон — рече Кип.
— Точно така. — Мъжът оголи почернелите си зъби насреща му — наполовина в усмивка, наполовина сякаш щеше да го ухапе — и извади нож.
— Ще ни трябва и този колан за пари — обади се друг мъж.
Жените около огъня просто гледаха безстрастно. Никой не понечи да му помогне. Още няколко мъже се присъединиха към двамата, застанали срещу Кип. Кип се взря в мрака. Зрението му бе развалено от огъня, но въпреки това забеляза няколко тъмни силуета, които го чакаха.
„Дай им каквото имаш и може да ти се размине само с пердах, Кип. Знаеш, че няма да се измъкнеш оттук с всичко. Протакай, в лагера може да има някакви патрули, които да те спасят.“
— Вечната нощ да ви погълне дано — изруга Кип и счупи горния край на каната в ръба на едно колело на фургон.
— Глупаво момче — рече олисяващият. — Повечето хора, като правят това, запазват дръжката, не я отчупват.
Кип скочи и лисна зърнения алкохол върху мъжа. Онзи се намръщи, докато триеше парещите си очи, и прехвърли ножа в лявата си ръка.
— Знаеш ли какво? Ще те убия заради това — каза той.
Кип изкрещя и нападна.
Това бе последното, което очакваше мъжът. Още си търкаше очите. Вдигна ръка, за да се предпази от удар, но Кип се гмурна ниско, покрай ножа, и заби глава в корема му. Онзи изпъшка и залитна назад, и точно до огъня се спъна.
За миг не се случи нищо. После алкохолът по ръцете му пламна. Той изпищя и вдигна ръка, и косата му също се подпали. Брадата му се подпали. Лицето му. Писъците му се извисиха страдалчески.
Кип се стрелна точно покрай горящия човек.
В течение на един благословен миг никой не помръдна. После някой се метна към него. Не го улучи, но закачи петата му. Кип се строполи тежко.
Не се бе отдалечил и на три крачки от огъня.
„Хубаво тичаш, Прасчо.“
Претърколи се тъкмо навреме, за да види как горящият мъж, който продължаваше да врещи, се блъсна право в дебеланата. Тя нададе писък, странно тънък за толкова едра жена, и започна да го ръга с големия си нож.
А после трима мъже връхлетяха срещу Кип. Огънят зад гърбовете им ги превръщаше в огромни гротескни сенки. Нечий ритник го улучи по рамото, после втори от другата страна се стовари в бъбрека му. Прониза го болка, от която му секна дъхът. Той се сви на топка.
Ритници се посипаха по гърба и краката му. Единият мъж се бе привел над него и млатеше с юмруци по бедрото му, мъчейки се да го удари в слабините. Някой стовари крак върху главата му. Ударът беше кос, но го улучи по носа. Гореща кръв шурна по лицето му и главата му се прасна в земята.
Една-единствена мисъл си проби път през мъглата, обвила изведнъж съзнанието на Кип. „Те ще ме убият.“ Това нямаше да е побой. Щеше да е убийство.
„Така да бъде. Но ще трябва да ме убият прав.“ Надигна се мъчително на четири крака.
Това откри ребрата му и един ритник се заби в тях отстрани. Кип го пое с изпъшкване.
Трима възрастни мъже да нападат момче, което не им е направило нищо. Тази несправедливост разбуди у него железен резерв от воля. Не, вече не бяха само трима. И други се бяха присъединили към тях. Но нарасналият им брой само го вбеси още повече. Той се сви, събирайки сили, сгушил глава между раменете си. „Да горите в ада, мога да го понеса.“