Лив откъсна очи. Бузите ѝ бяха пламнали. Някакъв жълт подхвърляше във въздуха малки топки луксин, а един син стреляше по тях със сини куршуми и всяка мишена избухваше в проблясък от светлина, щом бъдеше улучена.
Но очите на Лив бяха привлечени от истинските цветни бесове. Дори и тук те не бяха много. В Хромария бе чувала само слухове за такива неща. Твърдяха, че почти всеки, който разкъса халото си, просто полудява и умира — или по-често полудява и избива други хора. Именно тази опасност правеше Договора необходим. Оролам бе създал магията, за да служи на хората, и всеки притеглящ се заклеваше да служи на обществото. Клетвопрестъпниците служеха само на себе си и застрашаваха всички.
Но винаги бяха съществували легенди за такива, които се пресътворяват. Сега Лив виждаше, че това не са налудничави истории. Тези притеглящи тук се учеха един друг как да го правят. Лив погледна кристалната синя жена. Тя бе странно красива. Кристална коса и наочници с ромбовидна форма, прилепнали върху очите ѝ, кристална кожа с хиляди фасетки, която покриваше всяка извивка на тялото ѝ. Тя се бе справила с проблема как да обвие с твърдия, неогъваем син луксин тяло, което да е способно на движения и сгъване, като бе създала хиляди — десетки хиляди — мънички кристали. Тялото ѝ блещукаше, искреше, трепкаше в светлината на огъня, докато тя се извиваше като танцьорка, за да покаже на учениците си какво точно е направила. Засмя се, разкривайки странно бели зъби между блестящите сини устни. После изведнъж зае бойна поза, на предмишниците ѝ изскочиха предпазители с шипове и върху кожата ѝ се втвърдиха плочи от син луксин, които образуваха броня.
Мамка му!
— Хей, калийн! Казах, вино! — обади се нечий глас.
Лив се обърна и се озова лице в лице с мъж, чието тяло бе покрито с ужасни белези от изгаряне. Подчервен. Странното трепкане на огнени кристали си бе пробило път през халото му. Той протегна към Лив чашата си и тя я напълни, трепереща и извърнала очи, докато той не отклони своите. Мъжът държеше в едната си ръка лула с ганджа и цялата му кожа бе покрита с пресни изгаряния. Докато го гледаше, Лив осъзна, че те са умишлени. Той се опитваше да изгори цялата си кожа толкова надълбоко, че да я направи безчувствена. А дотогава притъпяваше болката по какъвто начин намери.
Сигурно бе невероятно опасно дори да стоиш близо до полудял огнен маг. Той и в нормално състояние не можеше да се владее, а сега отгоре на всичко бе пиян и напушен.
Мъжът тъкмо си тръгна, когато Лив видя огнен език да изригва към нощното небе на няколкостотин разкрача оттам. Закова се на място. Същото направиха и някои от цветните бесове, започнаха да ръчкат тези до себе си и да сочат.
Каквото и да бе това, извършилият го притеглящ явно бе силен. Не беше лесно да запратиш толкова огън в нощта. Откъде бе взел нужната светлина, за да го направи? От някой от огньовете ли?
А после станалото се повтори и отново огън озари небето за няколко секунди. Лив усети как страхът я сграбчва за гърлото. Кип! Не, това бе абсурдно. Кип беше зелено-син бихром. Огънят, подчервеното, се намираше в другия край на спектъра. Не можеше да е Кип. Цветните бесове просто се смееха, сякаш неизвестният бе някой от тях, който се забавлява.
Оролам, можеше да убиват Кип някъде там в нощта. Трябваше да отиде да види.
Обърна се и тръгна да излиза от лагера. Едва не налетя на дузина Огледалци, които изведоха от кралската шатра жена в разкошна черна рокля и с виолетови наочници. Лив се закова на място. Карис.
Те минаха бързо покрай нея, но Лив не се съмняваше къде отиват. Държаха Карис затворена във виолетовия фургон, който бе видяла. Трябваше да се сети по-рано.
Въпреки това цялото ѝ въодушевление от откриването на Карис — наистина я бе открила, още първия ден, в лагер от сто хиляди души, а може би и повече, — бе потушено от страха ѝ за Кип.
Щом се измъкна от зоната на притеглящите, си сложи жълтите очила. Никой не я закачаше. Стигна до мястото, където се бяха разбрали да се срещнат с Кип, точно навреме, но него го нямаше. Така и не дойде.
На следващия ден Лив научи, че някакво едро момче с тирейска кожа и сини очи било нападнато и убило петима мъже — или пък десет, или двайсет, или и пет жени в добавка, в зависимост от слуха, — а после запратило огън във въздуха. Било отведено от притеглящи и Огледалци. Колкото и невъзможно да изглеждаше — Кип не би могъл да притегля подчервено, — интуицията ѝ потвърждаваше, че е бил той. Беше сигурна в това. Някой друг бе притеглил огън и бе избил всички онези хора, а бяха хванали Кип.