Търси го два дни. Не откри нищо.
72.
Гавин даде сигнала и камшиците на мъжете, каращи впряга, изплющяха. Конете се втурнаха напред. Поводите им се изпънаха и въжетата, свързани с големите подпори от жълт луксин, за миг се напрегнаха. А после, щом усилено теглещите коне ги изтръгнаха изпод стената, подпорите паднаха.
Последният слой жълт луксин се стовари на земята с тътен, който я разтресе. Гавин бързо се приближи да се увери, че всичко е минало според плана.
— Една левга! — извика Корван. Стоеше на върха на стената и се взираше към огромното войнство на крал Гарадул.
— Мамка му!
— Насам, лорд Призма! — извика един от инженерите.
Гавин забърза към него. Последният от множеството големи проблеми, с които се бе сблъскал при създаването на стена изцяло от жълт луксин, беше, че всичкият луксин трябваше да е запечатан. Печатът винаги бе най-слабото звено. Ако успееш да го разтопиш — макар че това не бе никак лесна работа, но все пак, — цялата структура ще се разнищи. Фактът, че стената му се състоеше от отделни участъци, просто означаваше, че печатите са много. Ако някой не издържеше, това би било катастрофално: целият участък, дълъг петдесет крачки, щеше да се разпадне на течна светлина за броени мигове.
Вероятно това бе причината никой преди Гавин да не е бил такъв идиот, че да направи цяла стена от жълт луксин.
Решението беше от просто по-просто: два слоя луксин, всеки от които предпазва другия, с печатите от вътрешната им страна. Такъв подход се срещаше често сред притеглящите, само че печатът винаги бе последното нещо, което докосваш. Така че не можеше наистина да го скриеш отвътре, не и в нещо толкова голямо като стена. Можеше да предпазиш печата, като го покриеш с още луксин и запечаташ и него, но винаги щеше да има един външен печат. Повечето притеглящи биха покрили печата, а после и втория, и третия и биха оставили нещата така.
Това не беше достатъчно добро за Гавин. Той изграждаше целия втори слой на стената върху подпори. После строеше двете страни и ги запечатваше отвътре. Когато конете издърпаха подпорите и вторият слой паднеше на мястото си, се получаваше структура, при която печатите — за първи път, доколкото бе чувал Гавин — бяха наистина защитени, не само от жълтия луксин, но и от огромната тежест на самата стена. И тъй като всеки участък се свързваше със следващия, ставаше все по-трудно някой някога да повдигне стената, за да стигне до печатите.
Гавин градеше нещо монументално, нещо чисто и това го караше да се чувства прекрасно. Тази стена щеше да стои дълго след като той умре. Не бяха много хората, които могат да се похвалят със същото. Местните вече я наричаха Стената Ярка вода.
Той се приближи забързано към инженера, който го бе повикал, и откри, че една от подпорите не се е измъкнала съвсем. Стената бе паднала върху нея, забивайки дебелата две крачки подпора в земята почти до половината, и не можеше да се свърже идеално със съседния участък.
— Три минути, докато артилерията ни се озове на позиция! — извика отгоре Корван.
Мама му стара! Гавин клекна до широката жълта подпора и припряно замете пръстта. За разлика от стените, тя бе запечатана на повърхността именно за такъв случай. Ето… тук! Гавин прати в печата струйка подчервено и цялата подпора се разпадна, щом жълтият луксин изведнъж се превърна в течност. Стената се намести с глух тътен.
Гавин бе направил допуските прекалено малки. Тези свръзки трябваше да могат да се напасват, та дори да не са толкова добре подравнени. Плътните свръзки даваха на стената по-голяма здравина и щяха да опазят войниците вътре сухи дори при проливен дъжд, но все пак.
Откъсна вниманието си от стената за първи път през последните часове — струваха му се дни, макар че още бе ранна вечер, — и огледа събралите се хора, търсейки онзи, който му бе нужен.
Бяха хиляди. Повечето жители на Гаристън искаха да видят строежа на стената. Търговци бяха изкарали фургони и опънали сергии. Менестрели обикаляха из тълпата, свиреха и подканваха хората да им дадат някоя монета. Войници се грижеха улиците да са свободни и прекарваха снаряжение, барут, въжета, оръдейни снаряди, дърва за пещите и допълнителни брони, стрели и мускети. Други бяха започнали да работят с крановете веднага щом вторият слой от стената се намести. Притеглящи обхождаха стената отвътре, запечатваха всяка пукнатина, търсеха дребни несъвършенства, които биха могли да поправят, или по-големи, които се нуждаеха от намесата на Гавин. Черногвардейците — почти сто човека — също стояха наблизо.