— Ето каква е задачата ти, момиче. Нагласила съм нещата така, че твоят клас да е следващият, на който Призмата ще изнесе урок. Сближи се с него…
— Искаш да шпионирам Призмата? — попита Лив. Самата идея за това бе почти… светотатствена.
— Разбира се. Той може да поиска от теб информация за сина си и тази жена, Лина. Възползвай се от този шанс. Стани незаменима за него. Стани негова любовница. Направи каквото е нужно…
— Какво? Та той е два пъти по-стар от мен!
— И това би било ужасно… ако ти беше на четирийсет. Но не си. Тук не говорим за някой стар и немощен. Кажи ми честно, вече си си мечтала как ти разкъсва дрехите, нали?
— Не, в никакъв случай! — Всъщност само му се бе възхищавала. Всяко момиче му се възхищаваше. Но за Лив това бе нещо съвсем абстрактно.
— Ох, каква си ми светица. Или пък лъжкиня. Гарантирам ти, че всяка друга топлокръвна жена в Хромария си е мечтала за това. Няма значение. Сега вече ще помислиш по въпроса.
— Искаш да го съблазня?
— Това е най-лесният начин да попаднеш в стаята на един мъж, докато спи. А ако се събуди, докато му ровичкаш из писмата, можеш да се престориш на ревнива и да кажеш, че търсиш писма от друга любовница. Истината е, че не ни интересува как ще се сближиш с него, но да бъдем честни: какво можеш да предложиш ти на Призмата? Остроумни разговори? Прозрения? Едва ли. От друга страна, си хубавичка като за тирейка. Млада си, не много умна, необразована, без власт, не си учена, поетеса или певица. Ако можеш да се сближиш с него по друг начин, страхотно. Аз просто преценявам шансовете.
Това беше най-унизителният начин да ти кажат, че си красива, който Лив бе чувала.
— И през ум да не ти минава. Няма да бъда твоя курва.
— Благочестието ти е трогателно, но аз не искам от теб да курварстваш, нали? Виждала си го. Той е красавец. Така че получаваш малко допълнителни облаги. Можеш да му се наслаждаваш, да караш всички жени да ти завиждат, да получиш всичко, което ти предлагаме…
— Не искам нищо повече от вас.
— Трябваше да мислиш, преди да подпишеш договора си. Но това вече е минало. Лив, ако успееш да си уредиш дори една среща насаме с Гавин Гайл, ще се погрижим да станеш бихром. Сближи се с него и ще те възнаградим още по-богато. Но ако ме заплюеш в лицето, всичко в живота ти ще се превърне в адски камък. Имам пълна власт над договора ти и ще я използвам.
Предложението да направят Лив бихром само ако си уреди една среща с Призмата изглеждаше ужасно щедро, но тя съзря логиката зад него. Призмата можеше да прави каквото си иска, но да спи с монохромна тирейка щеше да изглежда съмнително, безвкусно. Общуване с бедняците. От друга страна, един бихром имаше поне известно положение. Истината бе, че вероятно предложението пак си беше щедро и можеше да събуди подозренията на Гавин, но наградата — да имат шпионка до самия Призма — бе толкова ценна, че рутгарците бяха готови да рискуват. Те се нуждаеха от съгласието на Лив.
— Освен това — добави Аглая, — ако си по-умна, отколкото си мисля, можеш сама да откриеш кой е дал заповедта за изгарянето на Гаристън. Можеш да откриеш кой е виновен за смъртта на майка ти.
31.
Гавин беше преследвал стотици цветни бесове и му се струваше, че у този има нещо нередно.
Лудостта засягаше всеки цветен бяс по различен начин, но сините бесове винаги държаха на реда. Обичаха твърдостта на синия луксин. Повечето рано или късно се опитваха да се преобразят с негова помощ. Всеки от тях вярваше, че може да избегне лудостта, ако е достатъчно внимателен; достатъчно умен и обмисля щателно всяка стъпка. Но защо му е на един син бяс да прекосява най-червената пустиня в Седемте сатрапии?
Рондар Уит бе работил в един от по-малките крайбрежни градове на Рутгар. Женен, с четири деца, бе поддържал добри отношения със своя лорд покровител, който бе изчакал две седмици, преди да докладва за изчезването му — на никого не му харесваше мисълта, че точно неговият приятел би могъл да полудее.
Гавин крачеше през пустинята. Беше се отбил за кратко при един от своите агенти на крайбрежието, за да се преоблече изцяло в червено и да се въоръжи, и пак смяташе, че би трябвало да стигне до беса преди мръкване. Все пак беше изтощен. Пътуването с плъзгуна бе бързо, но сега ръцете, раменете, коремът и краката го боляха. Чувстваше волята си изцедена. Може и да не хващаше светлинна болест, когато притегляше твърде много, но се уморяваше и почваше да трепери.
Щом наближи върха на една дюна, спря, та силуетът му да не се очертае на фона на небето, и притегли дълги лещи. Проследяването на сините обикновено бе лесно, защото колкото и умни да бяха, повечето не понасяха да действат нелогично. Ако разбереш къде отиват, можеш да очакваш, че ще хванат най-прекия маршрут дотам. Гавин нямаше представа накъде отива този бяс, но той следваше крайбрежието. Освен ако целта му не се намираше някъде наблизо, Гавин предполагаше, че гийстът ще продължи по бреговата линия, като същевременно се държи достатъчно далеч от морето, за да избегне фермите и градовете. Разбира се, този бяс бе допуснал грешка — беше се приближил до края на пустинята с цел по-бързо придвижване и достъп до вода и бе забелязан от едно пастирче на дръгливи пустинни крави, каквито отглеждаха номадите. Момчето бе разказало на баща си, а баща му бе разказал на всички, включително и на агента на Гавин.