— Залегни! — извика Железни и Кип се просна на дъното точно когато вятърът смени посоката и гикът профуча над главата му. Изпъна въжетата толкова силно, че на Кип му се стори, че може да се откъсне или да се счупи.
„Оролам, това можеше да е главата ми!“
Лодката се наклони силно, макар че платното бе вдигнато само на една трета, и полетя напред. Кип тъкмо бе успял да се надигне на колене и внезапното движение го накара да се катурне назад и да цопне в мръсната студена вода на дъното.
— Руля! Хвани руля! — заповяда Железни.
Кип сграбчи руля и го задържа прав за един дълъг миг, макар че лодката се намираше под голям ъгъл спрямо вятъра и вълните я връхлитаха кажи-речи странично. Премигна, за да прочисти очите си от морската вода. „Ако натисна руля на тази страна, той се завърта на онази ос там и лодката завива… Аха, схванах.“
Част от следващата вълна преля през планшира и Кип натисна силно руля към бакборда. Мощен порив на вятъра накара лодката да се потопи още по-ниско във водата, а после, щом се изтръгнаха от убийствената хватка на вълната, изскочиха нагоре.
Кип се развика радостно, когато се устремиха напред, носейки се по вълните, вместо да са зависими от тяхната милост. Железни обаче не споделяше радостта му, а току хвърляше погледи към небето. Вдигна платното още малко и лодката набра още по-голяма скорост.
Когато стигнаха западния край на Големи Яспис, вече можеха да поемат по вятъра. Чувството беше все едно летят.
Железни продължаваше да поглежда на юг, но тъмните облаци там май по-скоро се разсейваха, отколкото да се сгъстяват, и когато завиха откъм подветрената страна на Големи Яспис, Кип позна по поведението на спътника си, че са извън опасност.
— Давай право напред — каза Железни и вдигна платното докрай. — Само внимавай да не се блъснем.
Така че Кип се зае да насочва лодката покрай галери и галеаси, корвети, въоръжени с едно-единствено оръдие на въртяща се ос, и галеони с по петнайсет оръдия от всяка страна. Те стояха сравнително далеч от брега, за да не пречат на постоянния поток от кораби, влизащи или излизащи от залива, а екипажите им слизаха на сушата с лодки.
— Винаги ли е така? — попита Кип.
— Винаги — отвърна Железни. — Заливът е прекалено малък, така че за да може търговията да върви гладко, има сложна система, която определя кой влиза пръв. И върши работа… — Той хвърли поглед към един капитан, който ругаеше гръмко пристанищния чиновник, стоящ на палубата му със сметало в ръце. Чиновникът изобщо не изглеждаше впечатлен. — Поне в повечето случаи.
Кип трябваше да лавира рязко от време на време, за да избегне други лодки в съответствие с някакъв корабен етикет, който не разбираше, затова успя да хвърли само няколко бегли погледа към града, покриващ Големи Яспис. И доколкото можеше да види, наистина го покриваше. Целият остров бе опасан със стена току над бреговата линия — беше дълга цели левги, — но дори тя не можеше да скрие града, издигащ се върху два хълма. Ако се изключеха няколко петна зеленина — градини? паркове? дворове на имения? — навсякъде имаше сгради. Високи куполи с форма на луковица във всевъзможни цветове, навсякъде. И хора, повече хора, отколкото Кип бе виждал.
— Кип. Кип! Наляво! После ще зяпаш.
Кип откъсна очи от острова и зави наляво, за да избегне на косъм врязването в един галеас. Подминаха го под злобния поглед на помощник-капитана. Мъжът изглеждаше така, сякаш се кани да плюе по тях, но видя униформите им и вместо това плю на собствената си палуба.
Продължиха в открити води, докато не започнаха да завиват зад източния край на острова.
— Натам — каза Железни и посочи малък кей с няколко рибарски лодки.
Пристанаха, слязоха и тръгнаха нагоре към стената. Кип се опитваше да не зяпа, макар че стената сама по себе си беше най-голямото нещо, построено от човешки ръце, което бе виждал.
Стражите пред портата изглеждаха объркани, но козируваха. Чуха се гласове:
— Капитане?… Командире!
Отвориха една малка вратичка в крилото на голямата порта и Железни мина през нея, като им кимна за поздрав. Кип го последва.
Градът зад стената бе прекалено главозамайващ, за да може Кип да възприеме дори частица от него. Но първото, което го връхлетя, беше миризмата.
Железни сигурно забеляза гримасата му, защото каза:
— Мислиш, че това е зле? Трябва да видиш някой град без канализация.