— Света Дево! — чу се прегракнало възклицание. — За бога! Вие? — нейният спасител заекваше на развален английски. — Искам да кажа, вие сте ЖЕНА?
Тес не можа да не се засмее на искреното учудване мъжкия глас. Тя чувстваше звуците на езика си, ставайки по-гръмки и по-диви, докато изведнъж се усети, че ридае.
Следващото нещо, което усети беше, че е свита срещу мощното тяло на французина, обляното й в сълзи лице беше опряно на вълнения му пуловер и той я носеше през разлюляната палуба.
Капитанът на „Свобода“ преглътна една ругатня.
— Малката — промълви той шокиран и невярващ.
ТЯ беше тук? Но как? И защо?
Кръвта му замръзна при мисълта колко близко беше дръзката англичанка до смъртта, подхвърляна от коварните течения в средата на Ламанш и как за малко и той не сподели нейната съдба.
Гняв и страх го направиха ням за момент, неговите пръсти се стегнаха около тънкия й кръст.
— По дяволите! — тя разпали огньовете на яростта в него. Лицето му застина в каменна маска. По дяволите! Секунди само още и морето щеше да ги отнесе заедно.
„Но тя беше силна, благодаря на Бога!“ Да, благодарен е на Господ, защото всъщност тя го беше спасила, колкото и да беше наранена суетата му от това признание. Проклетото въже се беше увило около китките и гърлото му, докато го задави. Дори е сега чувстваше въжето около гърлото си.
„Ще бъда прегракнал около седмица“ — си мислеше капитанът с черен хумор, знаейки, че би могло да бъде много по-лошо. Сега той дължеше на тази жена живота си.
Откри, че по някаква причина тази мисъл не го безпокоеше. „Е, добре малката, затова аз ще ти се отблагодаря много“ — реши французинът, усмихвайки се мрачно в коридора пред кабинета си.
— Ма-малката? — промълви жената в ръцете м прекъсвайки неговата замисленост. Нейната емоционална буря беше отминала и тя погледна към него с побеляло лице и много изтощена.
„Но много смела — помисли си Андре, — тъй като прикриваше много добре страха си.“
— Ma petite — той отговори грубо. — Малка, моята малка.
— Вие, вие говорите английски? — попита Тес, като се опитваше да крие треперенето на гласа си.
— Un peu.8 Само малко. — Гласът му беше нисък и тъмен, съгласните му бяха твърдо произнесени и звучаха странно. — По-добре говорете на френски.
— Vous etes Breton?9 — попита тя.
— Oui, Breton10 — отговори уморено, изненадан, че тя откри това толкова бързо. Очите му се свиха. Беше умна. Той не биваше никога да забравя това.
Тес се намръщи, чувствайки грубият му, намаслен вълнен пуловер да драска бузата й. Значи той беше от Бретан. Тя не беше пропуснала да забележи моментното му колебание, нито умората в гласа му. Почти сигурно беше, че този мъж е контрабандист. Много негови съграждани от Бретан обикаляха моретата между Франция и Англия, тъй като каменистата почва на родната им земя не ставаше за земеделие.
Сега тя дължеше на този мъж живота си. Каква отплата би очаквал този корсар в отговор? Тес потрепери изведнъж и почувства мазолестите му ръце да се стягат около раменете й.
Под бузата й топлината на мощното му тяло се излъчваше, затопляйки замръзнала й кожа.
— Къде, къде ме водите — попита тя, останала без дъх. Тъй като нейният френски беше по-добър от неговия английски, реши да говори на френски.
Големите, загрубели от работа пръсти се разтвориха. За момент той не отговори.
— В моята каюта, мисля, малката.
Тес възкликна, стисна юмруци и го заудря диво по гърдите. Затова ли беше избегнала капана на морето, за да попадне в още по-голяма опасност.
— Аз ще ти платя, за да ме върнеш обратно. Английски златни гвинеи или френски луидори — каквито поискаш. Сто лири. Двеста. Само п-посочи твоята цена — каза тя грубо.
Гранитните пръсти на нейния спасител не се разхлабиха.
— Никаква цена, моя малка. Ние не се обръщаме назад. Ще има патрулни кораби, които ще кръстосват Ламанш тази нощ, дори и в това бурно море — добави той мрачно.
— Моля ви се! — плачеше Тес, паниката стягаше гласа й. — Вие трябва да ме заведете.
— Невъзможно! — думата беше като стена от гранит, отказът му остър и неотменим.
Мислите й се объркаха. Тес слушаше как обувките му тропаха върху дървото. Врата се блъсна срещу стена. Мястото в което я внесе беше неосветено и тя се намръщи, тъй като не виждаше нищо, никакви детайли от стаята или обзавеждане.
Той я пусна, гърба й потъна в нещо меко. Легло? Неговото легло?
Минута по-късно грубите пръсти я отпуснаха. Тя чу леко поскърцване наблизо.