— Мирише чудесно, Падриж.
— Да, Льо Фур е достатъчно поносим готвач, докато не поискаш нещо друго освен омлет — каза сухо Падриж. — Но този път той е надминал себе си, мисля аз. Тук има шаран на скара и ангинарии. Сосът за рибата, ние бретонците наричаме cotridde14, гъст от рибата и картофите с лек привкус на киселец.
— Какво, никакво вино? — попита Тес. — Със сигурност това ще пасне на този сценарий за това малко съблазняване.
Падриж само се засмя.
— Ти не би харесала нашето местно вино, малката, защото, за да го пие човек трябва да има четири мъже и стена — и мълчаливо чакаше следващият й въпрос.
Тес стисна устните си, отказала се да стане жертва на техните подигравки отново.
— Продължавай да го питаш, моя малка. Нека бедният човек не се чувства нещастен — промърмори Андре.
— Е добре. Защо четири мъже?
— Един човек да налива виното, един да го пие и двама да го държат изправен, та когато падне, една стена да го приюти.
Тес не можа да сдържи и се засмя леко.
— Толкова ли е лошо?
— Всичко това и още. Сайдерът е много добър, но ти го познаваш вече, мисля. Добри са също тези ягоди от Плоугастел и омарите. Тях взимаме от кораб, когато сме на един ден път от Белон.
— Омари, Падриж? — изръмжа капитанът зад Тес.
— Разбира се, приятелю мой — първият помощник-капитан беше цялата невинност. — Ти ги харесваш, нали? Ти със сигурност ще имаш нужда от твоята сила когато…
— Достатъчно — излая Андре.
Тес се намръщи, не разбирайки нищо от това недоволство.
— Но защо…
— Няма значение, моя малка — каза Андре кратко. — Аз ще ти го обясня по-късно.
Когато вратата се затвори, гърмящият смях на Падриж можеше да се чуе нагоре по стълбите.
Тес се концентрира върху поглъщането на благоуханния омлет в чинията, хапка по хапка, бясна, че още веднъж стана жертва на техния хумор. Накрая, не можа да сдържи любопитството си повече.
— Какво искаше да каже той? — попита тя. — Относно, това че ще имаш нужда от силата си?
— Той имаше предвид, мое малко коте, омарите. Ти все още не виждаш, нали? — пръстите на Андре погалиха бузата й. — Мисля, че ще се радвам да те видя да се изчервяваш, мое сърце. Омарите са афродизиак — стимулант, който дава сила в любовната игра.
Тес се задави над омлета си, чувствайки, че бузите й пламват точно както беше предсказал.
— Вие, вие сте отвратителни, и двамата! Вие сте… — тя не можеше да се сети за достатъчно остри думи.
— Аз съм неутолим — изръмжа капитана, — и аз нямам никаква нужда от омари, които да ме направят твърд за теб, моя малка — като че ли, за да докаже думите си той изви гърбът й към гърдите си, докато острието на мускула в слабините му не опари ханша й.
— Нахалник, това си ти! — Тес побесня, дъхът й пресекваше на малки глътки, бясна от това, че я бяха направили обект на закачките си — бясна също на това, как този странник действаше с тъмната си магия, прониквайки през всички с мъка изградени защитни стени.
— Инфантилни! — изстреля тя.
— О, не това. Не това със сигурност.
Грубият мъжки триумф в гласа му само направи яростта на Тес по-гореща.
— Вие бяхте точно като две деца кикотещи се над дочута порочна дума.
— О, най-скъпа моя, как пламтят бузите ти когато се сърдиш. И твоите очи — как те горят с блуждаещи зелени огньове — тъмен звук — полуръмжене и полувопъл се изтръгна от гърлото му. — Аз те желая, морска чайко. Сега. Под мен. Задъхваща се и останала без разум, когато ти ме обвиеш със сладост и ме приемеш целия вътре в теб.
Неговите тъмни думи предизвикаха искри. Хиляди огньове полазиха по гърба на Тес при тази еротична картина, но тя се бореше с тях отчаяно, яростта усилваше нейното намерение да му се съпротивлява.
Нещо, което не беше направила последния път.
— Никога! Това, което се случи преди не може никога вече да се случи, чуваш ли ме?
— Нима? — гласът на Андре беше измамно мек. — Ти намираш тялото ми за отблъскващо?
Тес преглътна тежко. ОТБЛЪСКВАЩО? АКО ТОЙ БЕШЕ ПОНЕ МАЛКО ОТБЛЪСКВАЩ ТЯ ЩЕШЕ ДА ГО ИЗДЕРЕ С НОКТИТЕ СИ!
— Не съвсем точно. Ти си достатъчно поносим, предполагам — тя успя по някакъв начин да направи гласът си да звучи като обикновена учтивост.
— Тогава може би намираш самият акт проява на лош вкус?
— Обратното. Това е…
— Тогава се страхувам, че не те разбирам, моя малка — имаше само леко учудване в гласът му.
— Това не трябва да се случва никога вече — каза Тес, повдигайки копринените дрехи по-високо към гърдите си. Въпреки, че какъв смисъл имаше да си прави труда да се покрива СЕГА, но това беше по-силно от нея.